"Висок ядрен риск": Китай, Русия и САЩ се надпреварват да модернизират арсеналите си

Всеки вторник Рюдигер Лансел пътува с кола до военновъздушната база в Бюхел, провинция Райнланд-Пфалц. Пред входа 83-годишният активист за мир сяда на сгъваемо столче в знак на протест: настоява за изтеглянето на оръжията, намиращи се в тази база на Бундесвера, и за тяхното унищожаване.

В Бюхел се съхраняват двайсетина американски ядрени бомби B61, които в случай на нападение ще бъдат хвърлени от германски военни пилоти. Лансел протестира именно срещу този ядрен ангажимент на Германия, пише DW.

52% от германците са "за" атомните бомби

Само до преди половин година изглеждаше, че много германци споделят възгледите на активисти като Лансел. И партиите от управляващата коалиция си бяха поставили целта "Германия без атомни бомби". Но след руското нападение над Украйна и заплахите от Кремъл за използване на ядрено оръжие нагласите се промениха коренно.

Актуално проучване на социологическия институт Инфратест-Димап показва, че 52 на сто от германците искат американските атомни бомби да останат в Германия. На същия въпрос, зададен преди 1 година, едва 14 процента от анкетираните отговориха положително.

И активистът Лансел усеща как германците започват да заобичват атомните бомби. "Винаги поставям до моето столче и едно празно - като покана към други хора да разговаряме по темата. Но досега не е дошъл никой, за да ми каже ,че съм прав."

Нови ядрени оръжия

От 2023 година атомното оръжие в Бюхел ще бъде подменено с ново от типа B61-12. Тези модерни ядрени бомби не само могат да бъдат прецизно насочвани към целта, но и позволяват избор на тяхната взривна мощ. Критиците им се опасяват, че това ще свали прага на въздържане от използването им.

За модернизирането на ядрените си оръжия САЩ ще похарчат около 10 милиарда долара. А Германия ще инвестира милиарди евро за закупуването на нови модерни самолети от типа F-35, които могат да носят тези бомби.

След десетилетия на разоръжаване ядрените сили отново влагат много пари в нови ядрени бойни глави и системи-носители - като ракети, кораби, подводници или изтребители. "Всички са заети с това да модернизират ядрените си арсенали", казва по този повод Ханс Кристенсен от СИПРИ. "За страните атомните оръжия отново стават по-важни."

Китай иска да е в първа ядрена лига

Това важи в най-голяма степен за Китай, който най-бързо разширява ядрения си арсенал, казва експертът. "Не знаем причините за това, тъй като Пекин изобщо не говори по темата. Не казва защо строи нови силози, които очевидно са предназначени за балистични ракети", казва Кристенсен и добавя, че през последните 2 години Китай е построил около 300 такива силози, както показват сателитни снимки, направени над китайски пустини.

"Възможно е китайците да се опасяват, че ядреният им арсенал не е достатъчен за отбиване на американски ядрен удар. Или пък е реакция на това, че бъдещите противоракетни системи ще бъдат значително по-добри, а с повече на брой ядрени бойни глави Китай ще е в състояние да ги преодолява", казва още експертът от СИПРИ. Едно е ясно: китайският президент Си Дзинпин иска армия от световна класа, което означава и ядрена сила.

Започва ли безконтролно въоръжаване?

Затова е важно с помощта на международни договори Китай да бъде обвързан с горна граница за брой притежавани ядрени бойни глави. "Китайците нямат никакъв интерес от това и дотук са отклонявали всички предложения в тази посока", казва Кристенсен.

Скоро обаче САЩ и Русия също няма да са длъжни да спазват никакви горни граници, тъй като през 2026 година изтича действието на Договора за контрол над въоръжаването, известен като "Нов СТАРТ" (START е съкратено от "Strategic Arms Reduction Treaty"). А на фона на войната в Украйна и актуалната ситуация с Републиканската партия в САЩ е малко вероятно споразумението да бъде продължено, смята Кристенсен.

Това повишава риска от започване на нова ядрена надпревара между Китай, Русия и САЩ. "Но в нея могат да се включат още и страни като Индия, Пакистан и Северна Корея", опасява се той. А с това се повишава значително и рискът от избухване на ядрена война. "Живеем в епоха на висок ядрен риск", посочва представителят на СИПРИ.

Кой ще оцелее?

Най-добре това си личи от изказванията по руската държавна телевизия. В едно от предаванията си водещият Владимир Соловьов, който е известен рупор на Путин, заяви следното: "Ако нещата продължават по същия начин, ще оцелеят само мутирали организми в Байкалското езеро. Целият останал свят ще загине след един масивен ядрен удар".

Изглежда че Русия иска да поддържа жив страха от руската ядрена мощ, включително за да откаже страните от НАТО да подпомагат Украйна във военно отношение. Тази логика обаче подтиква и други държави, като един Иран например, да мислят за разширяване на ядрения си потенциал като възпираща мярка.

Всичко това означава, че визията за свят без ядрени оръжия се отдалечава. Това е ясно и на Рюдигер Лансел: "Това е като да се биеш с вятърни мелници", казва активистът за мир. Но друго оръжие, освен молитвата, той не познава. Затова и ще продължи всяка седмица да ходи до Бюхел за своя мълчалив и самотен протест. 

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК