Северодонецк: Град с огромно историческо и стратегическо значение

Северодонецк, редом с превзетия Мариупол, е един от големите индустриални центрове в Източна Украйна. На това място за пръв път се проявиха силни проруски сепаратистки тенденции. DW разглежда какво е стратегическото му значение днес.

Две седмици, след като и последните украински защитници на Мариупол се предадоха с надеждата да бъдат разменени срещу руски военнопленници, Украйна може да загуби още един голям промишлен център в Донбас – град Северодонецк. Според различни съобщения битката там вече е преминала в улични сражения, а руски войници са проникнали чак до центъра на града.

Северодонецк и Лисичанск са последните по-големи градове в Луганска област, които все още са под украински контрол. По данни на Генералния щаб на украинската армия, руските части концентрират в момента всички свои усилията за превземането на Северодонецк, а украинските му защитници рискуват да бъдат обкръжени от всички страни – както беше в Мариупол.

Център на украинската химическа промишленост

Преди войната Северодонецк имаше малко над 100 000 жители. По съветско време градът възниква върху основите на малко селище, което се разраства покрай химическия завод "Азот" – най-голямото химическо предприятие в Украйна. Новият град на границата между областите Луганск, Донецк и Харков получава името си през 1950-те години от реката Северски Донец.

Собственик на химическия завод "Азот" е олигархът и медиен магнат Дмитро Фирташ, който от 2014 година живее в Австрия. Той е застрашен от екстрадиране в САЩ по обвинение в корупция. Предприятието в Северодонецк произвежда основно торове – предимно за износ.

Освен "Азот" в Северодонецк има и други химически предприятия, а в близкия Лисичанск има и петролна рафинерия, принадлежала на руски бизнесмени, която днес обаче не работи.

Силни сепаратистки настроения

Северодонецк се прочу и с това, че преди 20 години за първи път там беше направен опит за разцепване на Украйна. На 28 ноември 2004 г. в града се проведе тъй нареченият "Общоукраински конгрес на депутатите от всички нива", в който участваха най-вече представители на проруската "Партия на регионите". Тя възниква в Донбас и бързо става доминираща политическа сила там. По време на "Оранжевата революция" в Киев тя заплашваше да провъзгласи автономия с административен център Харков, която да включва осем области в Източна и Южна Украйна, както и Крим и Севастопол.

Един от ораторите на този конгрес е тогавашният кмет на Москва Юрий Лужков, който на младини е работил в "Азот". По-късно той е обявен за почетен гражданин на Северодонецк – въпреки наложената му забрана да влиза в Украйна заради сепаратистките му изявления за Севастопол.

През 2004 г. инициаторите на "Общоукраинския конгрес" си остават само със заплахите за откъсване, но 10 години по-късно – през 2014 – е предприет и втори опит. След като Русия анексира украинския полуостров Крим, въоръжени местни сепаратисти, заедно с казаци, дошли от Русия, окупират градовете Северодонецк, Лисичанск и Рубежное.

През юни 2014 украинската армия успя да ги прогони оттам. След това Северодонецк стана център на военното и цивилно управление на областта и в него се преместиха много институции и университети от Луганск. Сега им се налага за втори път да се местят – този път към Западна Украйна.

Стратегическото значение на Северодонецк

Северодонецк и съседният град Лисичанск имат стратегическо значение и затова, защото този район на Донбас осигурява връзката с другите региони на страната. По магистралата от Лисичанск до Бахмут в момента вървят доставките за украинската армия, а доскоро тя беше използвана и за евакуацията на местното население. В момента тя е силно пострадала от руския обстрел и е смятана за несигурна транспортна артерия.

Превземането на Северодонецк и Лисичанск би позволило на руснаците  да достигнат чак до административната граница на целия регион. Освен това те ще могат да използват превзетата територия като плацдарм за настъпление на руските части на запад към Краматорск – друг административен център в Донецк и един от последните големи промишлени центрове в Донбас, които все още се контролират изцяло от Киев.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК