Разказ за кошмара в "Азовстал": Мъже вият нощем от болка, храниш се скрит под одеялото

Сред евакуираните от металургичния завод "Азовстал" имаше жени и деца. Една от тях разказва пред DW за преживения кошмар. Работила е във фабриката, знаела, че там има бомбоубежища. На 6 март, когато бомбардировките станали нетърпими, със съпруга ѝ решили да се укрият в едно от подземията с мисълта, че ще останат там няколко дни.

Наложило се да прекарат там цели два месеца. Тяхната група била между 30 и 47 души. След 20 април не са виждали дневна светлина.

"Отначало хората, които се присъединяваха към нас, носеха отвън хранителни продукти, одеяла и топли дрехи. Но не всички деляха храната с другите – имаше хора, които се криеха под одеялата си, за да се хранят. Хората са различни. Понякога военните идваха, за да носят на децата бонбони и други захарни изделия. Казваха ни, че можем да си тръгнем, когато пожелаем, но същевременно ни предупреждаваха колко опасно е това при този интензивен руски обстрел", споделя жената.

В техния бункер не е имало ранени, но тя самата се е нуждаела от ежедневни инжекции заради заболяване на кръвта.

"Никой не беше в състояние да ми ги доставя. Други се нуждаеха от дневната си доза инсулин, но също нямаше откъде да го вземат. Един от мъжете толкова силно го болеше ръката, че нощем виеше от болка, но нямахме болкоуспокояващи", разказа за преживения кошмар украинката.

В деня на евакуацията украински военни има казали, че имат 5 минути, за да напуснат бункера.

След това били отведени на място за "филтрация". Какво се е случило там - жената отказва да говори. След разпределението тя е била посрещната добре, получила е дрехи, храна, подслон.

"Все още не ми е много ясно какво точно се случва. Най-напред искам да си почина. Това е всичко", завършва разказа си украинката.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК