Докато заедно навлизаме в ерата на климатичните промени, международните отношения, каквито ги познаваме от почти четири века, ще се променят до неузнаваемост. Тази промяна вероятно е неизбежна и може би дори необходима. Но тя ще предизвика нови конфликти и следователно войни и страдания, пише Андреас Клут за Blooomberg.
След Вестфалския мир през 1648 г. дипломатите - както в мирно време, така и по време на война - в по-голямата си част са се придържали към принципа на националния суверенитет. Това е идеята, залегнала в устава на Организацията на обединените нации, че чужди държави нямат право "да се намесват във въпроси, които по същество са вътрешни за дадена държава".
Никой от Вестфалския мир не е бил достатъчно заблуден, за да си помисли, че тази идея ще сложи край на войната като такава. В крайна сметка, признавайки суверенитета, системата приема, че страните преследват своите национални интереси, които са склонни да се сблъскват. Но поне новият консенсус предложи шанс за предотвратяване на поредното безразборно кръвопролитие.
Сега обаче има още по-мощни аргументи срещу суверенитета, изтъкнати от мислители като Стюърт Патрик от Съвета по външни отношения. Става въпрос, че в свят, в който всички страни заедно са изправени пред планетарна извънредна ситуация като глобалното затопляне, суверенитетът просто вече не е устойчива концепция.
Това прозрение вероятно е настъпило у много делегати на COP26, климатичната среща на ООН, която се проведе в Глазгоу. Това, което е заложено в тези преговори, не е "националният" интерес на която и да е държава като такъв, освен доколкото това е част от колективния интерес на нашия вид за опазване на глобалните блага: атмосферата и биосферата. И въпреки че авиационните регулатори може да не са съгласни, границите около нашите териториални юрисдикции просто не се проектират във въздуха.
Една молекула въглероден диоксид, излъчена в Китай, САЩ или Индия, ще се разнесе кой знае къде и ще ускори изменението на климата навсякъде, което ще наводни градове в Германия, ще изгори гори в Австралия, ще обрече на глад хора в Африка и ще потопи острови в Тихия океан. Следователно всички хора по света имат легитимен интерес към парниковите газове, отделяни от всяка една страна.
Времето да мислим за отпадането на суверенитета е сега. Може би ще имаме нужда от екологичен еквивалент на Световната търговска организация: нов международен орган, който се опитва да поддържа реда. Дори и тогава светът вероятно ще стане по-нестабилен и опасен, не само екологично, но и геополитически. Всички се страхуваме от екологичен Армагедон. Но и не искаме нова Тридесетгодишна война.
Четете повече по темата в bloombergtv.bg
Снимка: Bloomberg.com
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Левон Хампарцумян: Корупционните пари са данък върху всички нас
Украйна изпрати ракета "Фламинго" на 2000 км в Русия
Бретонът се завръща за лято 2026
Нови молекули дават надежда за възстановяване на нервните увреждания при множествена склероза
Има една емоция, която ни носи смисъл и ни кара да виждаме света с нови очи
Бронхиална астма – симптоми, диагностика и съвременно лечение
Защо мобилността е толкова важна, колкото и силата?
Пещерата Шове: Уникални праисторически рисунки, запазени в продължение на хилядолетия
Ново поколение Т-клетъчна терапия постига 45% пълна ремисия при рак на кръвта
Компанията AltoVolo извърши първи полет с прототип на въздушно такси
Метеорният поток Ета-Аквариди достига своя пик: Защо е специален
Няма достатъчно военни лекари за мисии зад граница
Александър Бубиа: Ударът върху хората с цените е огромен
Проф. Михаил Константинов: Учуди ме отсъствието на лидера на ПБ на консултациите при президента
България привлича чужденци със сигурност и качество на живот
"Възраждане" потресени от думите на Гълъб Донев за нов дълг
Трайчо Трайков: България е подготвена за енергийни сътресения
Тим Крейгхед: Експанзията на рисковото инвестиране в Европа изисква ново поколение
Обединените арабски емирства поемат по свой собствен път