Докато заедно навлизаме в ерата на климатичните промени, международните отношения, каквито ги познаваме от почти четири века, ще се променят до неузнаваемост. Тази промяна вероятно е неизбежна и може би дори необходима. Но тя ще предизвика нови конфликти и следователно войни и страдания, пише Андреас Клут за Blooomberg.
След Вестфалския мир през 1648 г. дипломатите - както в мирно време, така и по време на война - в по-голямата си част са се придържали към принципа на националния суверенитет. Това е идеята, залегнала в устава на Организацията на обединените нации, че чужди държави нямат право "да се намесват във въпроси, които по същество са вътрешни за дадена държава".
Никой от Вестфалския мир не е бил достатъчно заблуден, за да си помисли, че тази идея ще сложи край на войната като такава. В крайна сметка, признавайки суверенитета, системата приема, че страните преследват своите национални интереси, които са склонни да се сблъскват. Но поне новият консенсус предложи шанс за предотвратяване на поредното безразборно кръвопролитие.
Сега обаче има още по-мощни аргументи срещу суверенитета, изтъкнати от мислители като Стюърт Патрик от Съвета по външни отношения. Става въпрос, че в свят, в който всички страни заедно са изправени пред планетарна извънредна ситуация като глобалното затопляне, суверенитетът просто вече не е устойчива концепция.
Това прозрение вероятно е настъпило у много делегати на COP26, климатичната среща на ООН, която се проведе в Глазгоу. Това, което е заложено в тези преговори, не е "националният" интерес на която и да е държава като такъв, освен доколкото това е част от колективния интерес на нашия вид за опазване на глобалните блага: атмосферата и биосферата. И въпреки че авиационните регулатори може да не са съгласни, границите около нашите териториални юрисдикции просто не се проектират във въздуха.
Една молекула въглероден диоксид, излъчена в Китай, САЩ или Индия, ще се разнесе кой знае къде и ще ускори изменението на климата навсякъде, което ще наводни градове в Германия, ще изгори гори в Австралия, ще обрече на глад хора в Африка и ще потопи острови в Тихия океан. Следователно всички хора по света имат легитимен интерес към парниковите газове, отделяни от всяка една страна.
Времето да мислим за отпадането на суверенитета е сега. Може би ще имаме нужда от екологичен еквивалент на Световната търговска организация: нов международен орган, който се опитва да поддържа реда. Дори и тогава светът вероятно ще стане по-нестабилен и опасен, не само екологично, но и геополитически. Всички се страхуваме от екологичен Армагедон. Но и не искаме нова Тридесетгодишна война.
Четете повече по темата в bloombergtv.bg
Снимка: Bloomberg.com
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Кутев за полетите на Пеевски: Нито Демерджиев, нито правителството казва кой е виновен и кой не, това го прави прокуратурата
Венецуела пред сделка да прехвърли 4 млрд. долара златен резерв в Ню Йорк
Бебето на Лейди Гага е момиче, родено от сурогатна майка
Как trichomonas vaginalis влияе на интимното здраве?
Периоди на детската възраст през погледа на педиатрията
Над 5300 първокурсници започнаха обучение в медицинските университети в страната
Обикновеният здравец понижава кръвното налягане и успокоява нервите
Учени направиха сензационно откритие за човешкия мозък
Учени: Кислородът на Земята ще изчезне много по-рано от очакваното
НАСА избра SpaceX за изстрелването на гама-обсерваторията StarBurst
Китайската Spark Space започна производството на ракетата Jinhua-1
Поскъпването на дизела засяга цели икономики, най-страда Европа
Павел Поппандов с юбилей: Президентът поздрави актьора за 80-ата му годишнина
Ограничават камионите по магистралите в почивните дни за 22 септември
Варна отново е домакин на Балканско първенство по спортно катерене за подрастващи
Общински съветник готви протест срещу шума от мотори и коли във Варна
Volkswagen понижава прогнозата си за печалбата и маржа
Рим: По-високите лихви не решават проблема с инфлацията в еврозоната
Марта дьо Сидрак: ядрената енергетика е перспективна за пратньорство между България и Франция
От възход до падение: как най-печелившите турски инвестиционни фондове сринаха пазара