Сушата е следващата пандемия! България ще е сред най-засегнатите

Около половината територия на България се очаква да бъде засегната от сериозни засушавания в следващите години. Това се вижда от нов доклад на ООН за сушата, публикуван тази седмица. В документа се посочва, че недостигът на вода и засушаването могат да нанесат щети от мащаба на настоящата пандемия и рисковете се увеличават с повишаването на температурите.

Северна България се очаква да е сред най-засегнатите територии от процесите като част от по-широкия дунавски басейн. Значителни части от дунавския басейн са засегнати от суша през последните години - особено през 2003, 2007, 2012, 2015 и 2017 г. Това се отрази на различни икономически сектори, зависими от водата, растителността и водната среда.

Очаква се честотата на засушаване да се увеличи и произтичащите от това ниски нива на водата в региона да бъдат по-често срещани, особено през лятото и особено в югоизточните части на дунавския басейн, където попадат териториите от Северна България.

Честотата на засушаване в периода 2041–2070 г. се очаква да се увеличи с поне едно събитие на десетилетие, особено в долната част на дунавския басейн. Пространственото разпределение на засегнатите от суша райони ще продължи да се простира от югоизток на северозапад, подчертава се в доклада.

Следващата пандемия

Агенцията на ООН, отговорна за ръководството на глобалното управление на риска от бедствия, предупреждава в документа, че сушата засяга повече хора, отколкото която и да е друга бавно настъпваща катастрофа, и ще определи хода на човешкото развитие през следващите години при влошаване на климатичните ситуации.

Сушата ще се превърне в следващата пандемия и няма ваксина, която да я излекува. До този момент сушата пряко е засегнала 1,5 млрд. души през този век и този брой ще нарасне драстично, освен ако светът не подобри управлението на този риск, разбирането на първопричините му и предприемането на действия за тяхното спиране, коментира Мами Мизутори, специален представител на генералния секретар за намаляване на риска от бедствия.

По-голямата част от света ще живее във воден стрес през следващите години, посочва се в доклада. В определени периоди търсенето на вода ще надвишава предлагането.

Сушата се проявява в продължение на месеци, години, понякога десетилетия и резултатите се усещат също толкова дълго. Засушаването показва и изостря социалните и икономическите неравенства, които са дълбоко вкоренени в нашите системи, и най-силно удрят най-уязвимите, пише още в доклада, информира Investor.bg.

Въздействие на сушата

Сушите винаги са били част от човешкия живот, но щетите и разходите, произтичащи от тях, са сериозно подценени. Това се дължи на широко разпространените и каскадни въздействия, които често не са изрично приписани на въздействието на сушата.

Оценките на разходите, произтичащи от въздействието на сушата от 1998 до 2017 г., показват, че сушата е засегнала поне 1,5 млрд. души и е довела до икономически загуби от поне 124 млрд. щатски долара по целия свят. Оценките на някои от преките разходи включват годишни загуби в САЩ от около 6,4 млрд. долара и около 9 млрд. евро в Европейския съюз (ЕС).

Ефектът от силните суши върху брутния вътрешен продукт на Индия се оценява на 2–5%. В резултат на австралийското засушаване на хилядолетието общият фактор на селскостопанската производителност в Австралия е спаднал с 18% през периода 2002–2010 г., показват още данните.

В доклада се призовава за нов глобален механизъм за подпомагане на страните при справяне с трансграничния характер на риска от суша чрез засилено управление на риска, партньорства и иновации на регионално ниво. Насърчава се и създаването на национални партньорства за устойчивост на суша, които да мобилизират публични, частни и граждански партньори и да работят за осигуряване на безпроблемна връзка между националното и местното ниво.

Тежки суши

Има известна увереност, че изменението на климата вече е довело до по-интензивни и по-продължителни метеорологични суши в някои региони на света, особено Южна Европа и Западна Африка. Прогнозите показват по-чести суши и по-тежко (дори по-тежко от най-лошите суши в периода 1981–2010 г.) върху широки части на света, по-специално по-голямата част от Африка, Централна и Южна Америка, Централна Азия, Южна Австралия, Южна Европа, Мексико и САЩ.

Степента и тежестта на тези суши зависи до голяма степен от покачването на температурите. Други региони стават по-влажни, с по-редки, по-малко интензивни или по-кратки метеорологични суши.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК