Докъде ще стигне Ердоган в решенията си за "Св. София"

Превръщането на "Света София" в джамия президентът Ердоган аргументира с това, че завоевателят на Константинопол Мехмед II бил благороден владетел, оставил на християните големи свободи. Истината обаче не е точно такава.

Превръщането на джамията "Света София“ в музей през 1934 година бе един вид примирие след вековните спорове между османския и европейския свят. С реислямизацията на "Света София“ обаче Ердоган умишлено отваря стари рани. Колкото и да е парадоксално, ходът на Ердоган да превърне "Света София“ отново в джамия, се ползва с одобрение и от някои християнски духовници, които са против секуларизацията – за тях тя е нещо демонично, отбелязва „Нойе Цюрихер Цайтунг".

Британският пастор Гил Фрейзър например написа: "През 1935 "Света София“ бе осквернена чрез секуларизацията". Според него тя е „системен опит да се прогони Господ от общественото пространство“. Поради това, както смята Фрейзър, цитиран от "Нойе Цюрихер Цайтунг“, и християните дори трябвало да са доволни от решението на Ердоган.

На това трябва да се възрази, пише в същото издание Флорин Георге Калиан, преподавател от университета в румънския град Сибиу. Онзи, който приветства превръщането на музея "Света София“ в джамия като победа над секуларизма, подценява политическите мотиви за решението, смята Калиан. А то се вписва в стратегията на Ердоган "Make Turkey great again" ("Да направим Турция отново велика"), която си поставя за цел да възроди миналото величие на Османската империя.

Истината за 1453 година

Превръщането на джамията "Света София“ в музей през 1934 година по решение на Кемал Ататюрк беше един вид примирие след вековните спорове между османския и европейския свят.

Превръщането на музея "Света София" в действаща джамия Ердоган аргументира с това, че завоевателят на Константинопол султан Мехмед Втори пощадил живота на византийците и им оставил значителни свободи. „Нищо не би могло да е по-далеч от истината", коментира Флорин Георге Калиан, позовавайки се на исторически ръкописи от въпросната епоха.

Филмът "Фетих 1453" – най-скъпоструващият и най-касов филм в историята на Турция, показва от османска гледна точка за завладяването на Константинопол. Той обаче съдържа много исторически неточности, а и по-лоши неща, отбелязва „Нойе Цюрихер Цайтунг" и пояснява: „Мехмед Втори там е портретиран като владетел, който се отнася към християнското население с щедрост и благородство. Всъщност султанът позволява градът да бъде плячкосан – той се превръща в арена на изнасилвания, кражби, кланета и поробвания. За много от жителите на Константинопол „Света София“ е била последно убежище от войниците на султана.

Със своето географско положение и своята история Истанбул днес би могъл да изиграе ролята на пресечна точка между исляма и християнството в една действително открита към света Турция. А „Света София“ би могла да бъде не само форум за диалог между религиите, но и свидетелство за това, че в една светска държава секуларизацията и религията са не по-зле съвместими, отколкото в една религиозна държава, отбелязва още Флорин Георге Калиан. Според него "Света София“ може да бъде и трите неща едновременно: джамия (в петък), църква в неделя и музей през седмицата, пише DW.

Вместо това изкривяването на историята, което предприема Ердоган, величаейки Мехмед Втори като владетел, пощадил византийците и уважавал свободите им, не само подклажда националистическите тенденции, но и може отново да възпламени балканските конфликти между православните християни.

Снимка: Pixabay

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК