Италия се сбогува с най-скандалния си политик

Джулио Андреоти, бивш италиански премиер и една от най-дълголетните политически фигури в Европа, почина на 94-годишна възраст. Влязъл в политиката още през 40-те, Андреоти седем пъти бе министър-председател в родината си, преди огромен скандал за връзки с мафията и масонските ложи да заличи от политическата карта неговата Християн-демократическа партия.

Роден в Рим и завършил право, Андреоти получи първия си министерски пост на едва 28-годишна възраст и след това почти неизменно участваше под някаква форма в управлението на страната. През 1972 бе избран за министър-председател – позиция, която държа в състава на седем различни кабинета в течение на три десетилетия. Общо Андреоти бе на власт малко над 7 години – нищожен срок за северноевропейските демокрации, но почти рекорд за бурния политически живот на Италия. От началото на ХХ век само трима премиери са управлявали по-дълго – Бенито Мусолини, Силвио Берлускони и следвоенният премиер Алчиде де Гаспери.

Петната върху кариерата на Андреоти, които му попречиха да заеме и президентския пост, са свързани най-вече с борбата срещу мафията и с отвличането на неговия патрон Алдо Моро от червените бригади през 1978. Тогава Андреоти категорично отказа да преговаря с терористите и семейството на Моро го обвини, че е предизвикал убийството на някогашния си учител в политиката. Журналистът Мино Пекорели дори твърдеше, че Андреоти е участвал в отвличането на Моро чрез връзките си с мафията. Пекорели бе убит през 1979, а през 90-те прокуратурата повдигна срещу Андреоти обвинение в съучастие за това убийство (съдът го оправда, после на втора инстанция го осъди на 24 години затвор, и накрая при обжалването окончателно сне обвинението).

Заради неуязвимостта му от всякакви скандали в Италия го наричаха "Божествения Джулио" (по аналогия с "Божествения Юлий" – тоест Цезар). В края на 80-те обаче едновременното разкриване на няколко корупционни схеми нанесе тежък удар върху Християн-демократическата партия. Самият Андреоти бе уличен в подкупност от бивши мафиоти, а също и в съмнителни връзки с Микеле Синдона, лидер на скандалната масонска ложа P2. Банкерът Синдона бе отровен с кафе в затвора през 1984 – според една от версиите, за да не не разкрие пред съда за участието на Андреоти в неговите схеми за източване на банки и пране на пари. Политическите врагове на Джулио му лепнаха прякорите Велзевул (като митологичния принц на мрака) и Джулио Лаваца – аналогия със злополучното кафе на Микеле Синдона. Франсис Форд Копола призна, че в "Кръстникът ІІІ" образът на корумпирания и свързан с мафията политик Личо Лукези е основан върху Андреоти.

Въпреки обвиненията обаче Андреоти се размина без присъда и продължи да таи политически амбиции чак до 2006 година, когато с разлика от 9 гласа загуби вота за президент на италианския Сенат.