Какви проблеми трябва да разреши новият социален министър?

Бисер Петков, Томислав Дончев и Тотю Младенов - това са имената, които се въртят в медийното пространство като кандидати за поста на министър на труда и социалната политика. Няма да се направи грешка с избора, на който и да е от тях. Това са хора, които са доказали с дейността си, с компетентността си, че могат да се справят. Зад тази теза се обединиха бившите социални министри Христина Христова и Йордан Христосков в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

Според Капка Панайотова от Център за независим живот бъдещият министър трябва да бъде решителен компетентен, почтен, порядъчен човек, който да може да проведе онази дълбока реформа, която отива далеч отвъд ТЕЛК-овете и инвалидните пенсии.

"Министър Тотю Младенов вече има история, която именно е белязана с неуспешната деинституционализация и похарчени милиони за нищо. Г-н Дончев показа от своя страна, че владее инструментариума на европейските фондове. Няма и индикации, че е непочтен човек, образованието му е философия с хуманитарни науки, така че би трябвало да е съпричастен. Нямам предпочитания, но едната кандидатура не е толкова позитивна", коментира от своя страна Панайотова.

Пред новия министър има много тежки задачи, категорични са Христова и Христосков.

По думите на Христова Калфин е стартирал пенсионната реформа, а не я е направил - остава да се реши въпросът с ранното пенсиониране, инвалидните пенсии и ТЕЛК-овете.

"Ранното пенсиониране беше решено по най-лошия начин. Тоест компромиси със синдикатите и вместо да ограничаваме ранното пенсиониране, разширихме полето. Там ще имаме много големи неприятности и дефицити", добави Христосков.

Необходими са и по-адекватни демографски и семейни политики, категорична е Христова. По думите й остават въпроси като втората година на майчинството, услуги за деца в семейството, детските ясли, градините и почасовото гледане.

Нерешен остава и проблемът със заетостта и безработицата в България, подчерта още Христова. По думите й тревожна остава структурата на безработицата у нас. Тя цитира и данни на НСИ, според които  60% от регистрираните безработни са трайно такива, 14% са хора с висше образование са безработни, а 17% са младите хора, които не могат да намерят първата си работа. Според нея трябва да има сътрудничество между социалното министерство и МОН, защото началната стъпка между образованието и първата работа е трудна.

Социалният министър трябва да бъде социално чувствителен човек към проблемите на хората, подчерта тя и добави, че социалната политика е политика за подобряване на качеството на живота на хората.

Министър Калфин се осмели да каже А, но не и Б, защото А-то беше ТЕЛК-овете и пенсионният елемент при уврежданията, а цялата реформа е нещо много по-сложно, посочи от своя страна Панайотова. Тя смята, че политиката за хората с увреждания в България е архаична.

Според Христова обаче това не е така и имаме един съвременен закон за интеграция за хората с увреждания. По думите й проблемът в тази област е заетостта и интегрираното образование.

"Политиката за хората с увреждания трябва да бъде по-незабележима, без да вдигаме много шум. Основното е заетостта - хората трябва да разберат, че работата е основното нещо, което ги интегрира в обществото и преодолявайки всички пречки, могат да бъдат доволни с работата си. Всички помощи имат допълваща роля, а ние наблягаме на тях като на основна роля в живота на тези хора, а не работата", коментира и Христосков.

Чуйте: