Независимо кога, поради какви причини, къде са заминали, каква етническа и религиозната принадлежност имат, българските граждани навсякъде трябва да имат еднакви равни права, в това число и политическите им права.
За това настоя в предаването "Сутрешен блок" на телевизия Bulgaria ON AIR Корман Исмаилов от Реформаторския блок, председател на Национална партия свобода и достойнство (НПСД).
"България като население се свива, обаче тенденцията за това общностите извън страната да се увеличават е трайна", посочи той в коментар на промените в Изборния кодекс, ограничаващи правата на българите зад граница да гласуват.
"Ако те се чувстват по-добре в държавите, в които живеят с оглед на бита си, на отношението към тях, на правата, които имат, тогава защо те да уважават България, властта в страната, политиците?", попита той.
Корман Исмаилов смята, че ефективната демокрация, защитата на правата и свободите, е в основата на стабилността.
"Това развива икономиката, гражданското участие. Ако този процес е ефективен, страната ще е стабилна", каза той. "Не може да жертваш демокрация за стабилност", настоя той.
"Днес премиерът има среща с парламентарната група на ГЕРБ. Ние имаме заседание на изпълнителния съвет на РБ, по-късно имаме и заседание на парламентарната група, където вече конкретно ще вземем своите решения по отношение на ветото, което наложи президентът на Изборния кодекс. Но аз нямам съмнение, че мислим в една посока с държавния глава", посочи председателят на НПСД.
Във връзка с носенето на бурки в България, той каза, че това не е политическа тема, но тя се политизира и се поставя в централния дневен ред на обществото.
"Ако 50-100 жени, и то е ясно в кои махали, са си сложили бурки, това не може да бъде заплаха и опасност за държавата и това да бъде основна тема", категоричен бе Исмаилов. Според него превантивната дейност е образованието, десегрегацията.
За това дали има опасения от радикализация, Корман Исмаилов каза, че винаги има и то не само по отношение на религиозната принадлежност.
"Бедността също може да радикализира", смята той. - "Ако въпросът е само идентичността, да може да се идентифицират хората, които си закриват лицето, не е ли по-сериозен проблемът с тези части от хулиганите в агитките, които имат вандалско отношение и антиобществени прояви, които закриват лицата си? Защо те не са включени в този закон?", попита политикът.
По думите на Исмаилов рискове има, но те се управляват от българските служби и институции.
В предаването на живо от Швеция се включи Милена Борисова, която приела исляма преди години и името й вече е Милена Иршад.
"Ислямът всъщност е вяра в един Бог, а не определено облекло, така че моят интерес и желание преди години беше именно това - да се обърна към Бог", заяви тя и призна, че за дрехите тогава не е имала почти никаква представа. "Не бях виждала мюсюлманки как ходят облечени, така че промених облеклото си доста време след приемането на ислям", поясни жената.
В отговор на питане как в Швеция възприемат жените, които изповядват ислям, Милена Иршад каза, че там разликата е в това, че отношението на хората не е към цели групи от общности, а към отделния човек.
"Забрадката, която нося е обикновен шал, хижаб. Специално в Малмьо аз не съм виждала жена с бурка или никаб, тук никой не гледа как си облечен, дори и да си полугол. Тук хората са такива, че много държат на личната свобода на всеки. Облеклото не е никакъв фактор", подчерта тя.
Във връзка с предложението за въвеждане на забрана за носенето на бурки в България, Милена Иршад каза, че не смята, че това е решаване на проблема, защото е нещо повърхностно.
"Не мисля, че група жени са заплаха за сигурността на държавата и на околните", настоя тя.
Корман Исмаилов сподели същото мнение и каза, че не смята носенето на бурки за сериозен проблем.
"Да, има страхове, но преекспонирането им и правенето от това на някаква политика не е полезно", категоричен бе той.
"Тук въпросът е дали нашите ценности и традиции са застрашени от тези 50 или 100 жени?", попита депутатът.
По отношение на това дали има радикален ислям в България, Милена Иршад смята, че може да има радикализация, защото тя не идва сама по себе си.
"Една бедност също може да радикализира. Едно общество, което лежи на основата на забрани, е окастрено и не е истинско, не е общество, което може да върви напред. Така е и в случая с бурките и исляма. Когато пречиш на едни хора да учат, да изповядват религията си, начина си на живот нормално, те неминуемо ще потърсят някакъв друг начин", обясни тя.
Цялото интервю вижте във видеото:
Консултант по проект на ЕС отива на съд за измама за 100 000 евро
Как ще се отрази на пазара на имоти въвеждането на прогресивен данък?
Ивелин Михайлов обяви края на “Исторически парк”
Кои са признаците за недостиг на витамин Д?
Защо все повече мъже започват да губят косата си преди 35-годишна възраст?
Серотонинов синдром – как се разпознава и овладява опасната лекарствена реакция?
Нова молекула дава революционна надежда в борбата срещу Алцхаймер
Какво да наблюдаваме в небето през юли: Еленова луна, Делта Аквариди, редки планетарни съединения
Неочаквано откритие край Стоунхендж променя представите за древния монумент
Човешкият ум може да не е уникален: Учени стигнаха до необичайни заключения
След 100 години: Физици обясниха „най-голямата грешка“ на Айнщайн
България заема 56-та позиция в Световната класация за конкурентоспособност за 2026 г. на IMD-Швейцария
Ивелин Михайлов закрива "Исторически парк"
169 свободни места са обявени за трето класиране в детските ясли във Варна
Дрон удари търговски кораб в Черно море, има загинал
Ръст на салмонелата и чревните инфекции във Варна
Японският индекс Nikkei 225 за първи път премина границата от 72 хил. пункта
Износът на ирански суров петрол през Ормузкия проток расте
Българите се задушават у дома: всеки трети живее на тясно
Ключови данни за водещите икономики ще бъдат във фокуса на пазарите тази седмица