Бюджет 2027: Защитени социални разходи, остри критики от ЕК и риск от инфлация

В Бюджет 2027 са заложени по-високи пенсии, осигуровки и обезщетения.

"Бюджетът ми изглежда като първоначален проект на бюджет, който тепърва ще претърпи множество промени. ЕК вече официално качи на сайта си сравнително остро писмо с въпроси, на които няма адекватен отговор, към авторите на бюджета", каза икономистът доц. д-р Щерьо Ножаров в "България сутрин".

В него ЕК казва, че в Бюджет 2026 вместо увеличение на нетните първични разходи с 4,2%, сме ги увеличили на 10,1%, т.е. превишението е огромно, разясни той.

"Извън обичайното намаление, т.е. влизането в стандартите на Бюджет 2027, трябва да компенсираме деформацията от 2026. С компенсирането на деформациите остава превишения на нетните първични разходи, което е по-важно и от двата индикатора. В нашия отговор се позоваваме на военна дерогация, но правителството не обръща внимание, че тя е на 4-годишна база, а не на ежегодна", коментира доц. Ножаров.

Социалните разходи остават защитени, ръстът на помощите е символичен

Бюджетът се разминава много с очакванията, които бяха дадени на база заявките на управляващите, посочи бившият зам.-социален министър Иван Кръстев пред Bulgaria ON AIR.

"Ако нещо позитивно може да бъде казано за този бюджет, това е запазването на социалните разходи. Актуализацията на пенсиите по член 100 от Кодекса за социално осигуряване със 7,8%. Добра стъпка е и вниманието, което се обръща, към семейството, майчинството и децата. Увеличават се редица помощи, за съжаление не достатъчно, защото например месечната помощ се увеличава с около 4,43 евро", анализира той.

Около 450 000 работещи на минимална заплата ще усетят натиска на инфлацията

Доц. Ножаров не вижда как ще продължи някакво противопоставяне между синдикати и работодатели.

"В момента около 450 000 души в България са заети на минималната работна заплата. Огромното мнозинство от тези лица са в частния, а не в публичния сектор. Проблемът с по-ниското увеличение на минималната работна заплата е в това, че ръстът от 6,42% няма да компенсира натрупаната инфлация за 2026", подчерта от своя страна Кръстев.

Бившият зам.-социален министър вижда проблем по начина, по който се подхожда при подготовката на бюджета: "Инерционен модел, повтаряне на действията, които са обичайни за последните 15-18 години. В резултат на това имаме опит за фискална консолидация, която несъмнено е необходима".

При 2,5% растеж е заложен нулев ръст на заетостта - това е невъзможно, изтъкна доц. Ножаров.

"Има спад наистина на капиталовата програма на публичните инвестиции. При растеж от 2,5 може ли да има спад на публичните инвестиции?", отбеляза икономистът.

Виждаме в средносрочната прогноза продължаващо намаляване на заетостта, същевременно няма от къде да очакваме растеж, ако няма съответната инвестиционна активност, уточни и Кръстев, който допълни, че бюджетът трябва да бъде променен съществено.