Историк сравни идеята за единен учебник у нас с действията на Сталин и Хитлер

Преди балотажа на 1 ноември, когато правим финален избор на седмия президент на България, историкът проф. Милко Палангурски коментира пред "България сутрин" смисъла и значението на президентската институция в парламентарната република.

Според него прекият избор дава на държавния глава обществена легитимност и влияние, но правомощията му остават ограничени.

Идеята за въвеждане на един учебник по основните предмети предизвика критики от историка, който направи паралел между подобни ограничения в образованието и действията на тоталитарните режими на Хитлер и Сталин.

Как се променя президентската институция у нас

Президентската институция в България има различни форми след премахването на монархията през 1946 г.

В периода на социализма Тодор Живков, който оглавява държавата като председател на Държавния съвет, е възприеман в международната дипломация като президент на България, посочи историкът.

По думите на проф. Палангурски, Живков е разполагал с повече правомощия спрямо българския монарх.

С Конституцията от 1991 г. е уредена съвременната президентска институция. Историкът обясни, че при създаването ѝ е направен опит влиянието на държавния глава да бъде ограничено.

Прекият избор дава легитимност на президента

Прекият вот осигурява на президента определени права, правомощия и обществено влияние. Според проф. Палангурски високият рейтинг на държавния глава се дължи именно на факта, че той е пряко избран от гражданите.

Една от причините за ограничените президентски правомощия историкът вижда в отношенията между първия демократично избран президент Желю Желев и парламентарното мнозинство по време на мандата му.

По думите му мнозинството е направило всичко възможно да ограничи държавния глава, а впоследствие е станало ясно, че при изграждането на институцията правомощията му са били намалени прекомерно.

"Ние сме балканско общество, не е лошо да има две институции, излъчени от обществото - Народното събрание и президентът", подчерта историкът пред Bulgaria ON AIR.

По отношение на евентуална кардинална промяна в управленския модел, проф. Палангурски коментира, че не се очаква свикване на Велико народно събрание и промяна на основната структура на управление в България.

България и отношенията с НАТО

Историкът коментира и международната ополитическа ситуация.

"През 2021 г. декември на България ѝ беше поставен ултиматум от Путин, че трябва да напусне НАТО. България не е получавала такъм ултиматум от 1941 г.", посочи той и добави, че вероятността страната ни да напусне НАТО е над 60%.

Историкът постави въпроса и за идеята на премиера Румен Радев да бъде въведен един учебник по предмет за основните дисциплини - български език и литература, история и цивилизации, както и география и икономика.

Проф. Палангурски заяви, че първите действия на Сталин и Хитлер са били свързани със забрана на учебници. Той използва историческия пример, за да изрази опасенията си от ограничаването на разнообразието в образованието.

Според него изборът именно на тези учебни дисциплини не е случаен, тъй като те са пряко свързани с гражданското образование и формирането на обществените възгледи.

"Литературата от 300 години формира човешкото съзнание. Дискусия няма да има, няма да има дебат. Трудно ще се направи дебат, познавам хората", предупреди проф. Палангурски.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)