Тестовете за почтеност в администрацията може да станат инструмент за натиск върху служителите

Задължителни тестове за почтеност за служители на ръководни позиции в държавната администрация предвиждат промени в Закона за държавния служител, приети от правителството. Мярката ще обхване 11 групи длъжности, определени като носещи висок корупционен риск. 

Темата коментираха председателят на Синдиката на административните служители към КТ "Подкрепа" Кремена Атанасова, експертът по маркетинг и комуникации Георги Малчев и организационният психолог Ивайло Иванов в студиото на "България сутрин".

Според Кремена Атанасова въвеждането на тестовете е част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост.

От синдиката принципно подкрепят всяка мярка, насочена към ограничаване на корупцията и повишаване на доверието в държавната администрация, но подчертават, че ефективността ѝ ще зависи от начина, по който ще бъде приложена.

По думите на Атанасова най-сериозното притеснение е тестовете да не се превърнат в инструмент за натиск върху неудобни служители.

"Най-голямото ни притеснение е възможността тестовете да се използват като механизъм за разчистване на сметки с определени служители“, предупреди Атанасова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Тя даде пример с годишното оценяване в администрацията, което, според нея, понякога се използва именно за подобни цели.

Един тест не е достатъчен

Георги Малчев посочи, че различни форми на психологически и личностни тестове отдавна се използват в частния сектор, но предупреди, че кандидатите често знаят какви отговори се очакват от тях.

"Разчитаме на един тест и съм доста скептичен доколко това ще покаже наистина кои са рисковите хора“, коментира той.

Според него истинската полза е, че държавата ясно определя кои позиции носят повишен корупционен риск и въвежда механизъм за управление на този риск.

Инструментът не взема решения вместо хората

Организационният психолог Ивайло Иванов подчерта, че подобни психометрични инструменти се използват в бизнеса повече от век и сами по себе си не са новост.

Съществуват различни видове тестове – анкетни, поведенчески и ситуативни, като всеки измерва различни характеристики, свързани със склонността човек да нарушава правила или да поема прекомерен риск.

Иванов беше категоричен, че резултатите от подобни тестове не бива да бъдат единствен критерий при вземането на решения.

"Психологическият инструмент е инструмент. Нищо в света не е 100%. По тази причина винаги използваме повече от един", обясни той и даде пример, че оценката може да бъде съчетана с проверки на имуществените декларации или други механизми за контрол.

Очакват се ясни правила за прилагането

Кремена Атанасова заяви, че все още липсват конкретни правила как ще изглеждат тестовете и как ще бъдат провеждани, като изрази надежда това да бъде подробно разписано в подзаконовата нормативна уредба.

Тя обърна внимание и на друг проблем – условията на труд и възнагражденията в администрацията.

"Успоредно с въвеждането на тестове трябва да се обърне внимание и на заплащането в администрацията, както и на условията на труд", подчерта синдикалният председател.

Според нея ограничаването на зависимостите в системата е също толкова важно, колкото и проверките за почтеност.

Доверието остава основната цел

Според Ивайло Иванов тестовете биха имали най-голям ефект, ако се превърнат в част от изискванията при заемане на определени длъжности, а не се използват като наказателна мярка.

"Не искаме да го въвеждаме като наказание. Ако е част от изискванията за заемане на отговорна позиция, това е окей", каза той.

Той е на мнение, че така могат да отпаднат безпочвените съмнения към служителите и постепенно да се повиши доверието в институциите.

От своя страна Георги Малчев отбеляза, че изграждането на доверие не зависи само от един тест, а от последователни действия и реални резултати.