"Раждането на дете може да почака": Приоритети на младите българи променят демографията

Отлагането на първото раждане става все по-осезаема тенденция, която влияе върху демографската картина на България.

Това показва изследване на мозъчния тръст "Перспектива", представено от Адриан Кирилов.

Според него причините за явлението са комплексни и обхващат икономически, образователни, социални, правни и здравни фактори.

Кариера и образование сред основните причини

"По отношение на икономическите фактори това са преди всичко кариерната ориентация на майките, които все по-дълго изграждат своята кариера, а прозорецът за създаване на семейство се измества към по-късна възраст. Важно е да отбележим и че все повече млади хора избират да се образоват по-дълго, да придобиват второ висше образование, да се квалифицират допълнително и да развиват нови компетентности. Това също предполага отлагане на раждането. Говорим и за регионални различия, тъй като тези процеси са характерни предимно за по-големите градове, където възможностите за образование и кариера са по-развити и по-достъпни", разясни Кирилов в ефира на "България сутрин".

Според анализа в европейски мащаб за отложено първо раждане обикновено се приема раждане след 30-годишна възраст.

В България средната възраст при раждане на първо дете е около 27 години, като тенденцията постепенно се доближава до европейските стойности.

Несигурност на пазара на труда

Сред факторите, които възпират младите жени да станат майки по-рано, е и несигурността на пазара на труда.

Кирилов отбелязва, че макар майчинството да е добре защитено от законодателството, на практика част от работодателите възприемат продължителния отпуск по майчинство като затруднение за бизнеса.

Според него са необходими по-ефективни механизми за защита от дискриминация и по-активна роля на контролните институции.

Правни и социални предизвикателства

"Отложеното раждане зависи и от юридически фактори, защото в България все още няма ясно формулирана правна рамка за така нареченото фактическо съжителство. Бракът продължава да бъде основен център на правните норми, свързани с наследяването, бащинството и имуществените отношения. Това понякога притеснява жените, които живеят във фактическо съжителство със своите партньори", поясни още Кирилов пред Bulgaria ON AIR.

Сред притесненията на бъдещите родители важна роля играят и достъпът до детски градини, както и възможностите за подкрепа при отглеждането на децата.

Тези фактори често съпътстват решението за отлагане на първото дете и влияят върху усещането за сигурност на семействата.

Големи различия между регионите

Анализът разглежда и връзката между възрастта при първото раждане и последващото решение за второ или трето дете.

Според Кирилов в държави като Франция и скандинавските страни отложеното родителство не води непременно до по-ниска раждаемост, тъй като там функционират комплексни системи за подкрепа на семействата.

В България обаче липсата на достатъчно добре координирани социални, икономически и семейни политики често води до отказ от последващи раждания.

Изследването установява и сериозни регионални различия. В Сливен средната възраст при първо раждане е около 22 години, докато в София тя надхвърля 30 години.

Според Кирилов тази разлика се обяснява както с различните възможности за образование и професионална реализация, така и с различията в ценностните нагласи и социалната среда.

Снимка: Magnific