Икономисти: Процедура на ЕК за свръхдефицита не е страшна и може дори да е полезна за България

Очакваното решение на Европейската комисия за откриване на процедура по свръхдефицит срещу България предизвика дискусия относно състоянието на публичните финанси и необходимите мерки през следващите години.

"Няма нищо страшно в тази процедура. Това не е наказателна процедура. Не бива да плашим хората. По никакъв начин не трябва да се създава стрес в обществото. Процедурата е свързана с това, че страната реално ще подлежи на специален мониторинг", заяви икономистът доц. Косьо Стойчев в студиото на "България сутрин".

Той изрази мнение, че стремежът към изпълнение на критериите за членство в Еврозоната е довел до представяне на икономическите данни по начин, който е позволил страната да покрие изискванията.

По думите му сега пред България стои задачата да убеди Европейската комисия, че съществуващите отклонения могат да бъдат овладени без сериозни последствия.

Ролята на процедурата и фискалната дисциплина

"Процедурата е нормална за всички държави, които трябва да отговарят на критериите за бюджетен дефицит и дълг. В определена степен тя е полезна, защото представлява регулаторен механизъм. Представете какво би се случило без подобен контрол", коментира икономистът Преслав Райков пред Bulgaria ON AIR.

Според него периодът на "финансов инженеринг" вече е достигнал своите граници и реалните икономически показатели не могат повече да бъдат прикривани.

Затова, по негово мнение, новото управление трябва ясно да признае реалното състояние на финансите и да представи конкретен план за ограничаване на дефицита.

Причини за натрупването на дефицит

В анализа си доц. Стойчев посочи, че през последните години България е поставила като национален приоритет увеличаването на доходите.

Според него този процес не е бил съпроводен с достатъчен ръст на производителността, инвестициите и ефективността на икономиката.

Така разходите за труд са се увеличили значително по-бързо от икономическите резултати, което е довело до натиск върху бизнеса и цените.

Икономически дисбаланси и бъдещи препоръки

Райков от своя страна акцентира върху структурните дисбаланси в икономиката.

Той отбеляза, че през последните години България е генерирала и вътрешен инфлационен натиск чрез административно повишаване на доходите и намеси на отделни пазари.

По думите му потреблението продължава да расте, което показва, че икономиката все още разполага с ресурс, но той трябва да бъде управляван по-устойчиво.

Двамата икономисти се обединиха около тезата, че правителството няма възможност пряко да контролира цените.

Според Райков подобни опити не водят до трайни резултати, а усилията трябва да бъдат насочени към подобряване на икономическата среда, привличане на инвестиции и повишаване на производителността.

Относно препоръките, които Европейската комисия се очаква да отправи към България, доц. Стойчев прогнозира, че те ще бъдат изпълними и вероятно ще са свързани с бюджетната политика и фискалната дисциплина.