Имотните измами и капанът на пълномощното: Как да не загубим жилището си (ВИДЕО)

Година след началото на борбата с имотната мафия, Министерството на правосъдието представи за обществено обсъждане промени в законодателството, свързано с недвижимите имоти.

Вниманието е насочено към злоупотребите с общи пълномощни, подписвани от граждани пред нотариус в полза на адвокатски сътрудници.

За какво да внимаваме при пълномощните

"Проблемът с имотните измами е по-широк от пълномощните, той включва както обстоятелствените проверки, неистински завещания, както и различни актове, които могат да създадат привидността на собственост. Що се отнася до самите пълномощни - всеки един от нас, когато ходи някъде, трябва много да внимава какво точно подписва. Трябва да внимава вътре да няма клаузи за разпореждане с недвижими имоти, комуникация с държавната администрация във връзка с разпореждането на недвижими имоти, получаване на данъчни оценки, скици на имота", каза адвокат Мартин Костов в студиото на "България сутрин".

По думите му нотариусът носи съществена отговорност при заверката на пълномощни.

"Когато отидем при нотариус и става въпрос за лице, което е в уязвимо състояние - възрастен човек или човек, който изглежда такъв, който не разбира какво точно се случва, нотариусът трябва много ясно, точно и конкретно да му обясни той какво подписва. И до какви правни последици може да доведе това пълномощно. Ако това лице е подписало пълномощно, с което то предоставя на трето лице правото да се разпорежда с негов собствен недвижим имот, то тогава взимането на неговия имот идва по силата на това право. След това лицето може да оспорва една такава сделка", допълни Костов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той е на мнение, че усилията на държавата трябва да бъдат насочени към това да не се стига до такова разпореждане.

Фалшиво завещание създава привидност за собственост

"Не трябва да се прехвърля отговорността към нотариусите. Много често, когато става дума за прехвърляне на недвижим имот, нотариусът извършва проверка за законосъобразност. Също формално всичко изглежда законосъобразно, но ще дам пример - лице, което е починало 2008 година и 2020 година е вписано завещание. Към 2022 година вече е установено от органите на МВР, че това завещание най-вероятно е неистинско. Наследникът, който е по закон, се намира в социална институция и той не може да защитава правата си, и към 2026 година се прави опит за разпореждане с недвижим имот на центъра на София на значителна стойност", разясни юристът.

Костов добави, че завещанието може да се "появи във всеки един момент".

"Тук е моментът, в който както органите на МВР, така и нотариусите да имат списък от рискови фактори. Пример - ако завещанието се появи 10 години след изповядването на сделката, върху завещанието да се започне разследване и да се установи от органите на МВР дали то е истинско или не е истинско. Когато става въпрос за хора без наследници, то тогава не се накърнява ничий субективен интерес. Но ако става дума за наследници, които са възрастни хора, уязвими лица или хора, неспособни да защитят правата си, то тогава измамниците се възползват от тяхната неспособност, защото след като си извадят констативен нотариален акт, те вече са с белите фигури. Тогава истинският собственик трябва да започне дела", коментира адвокатът.

Мартин Костов смята, че действията на Министерството на правосъдието са в правилната посока.

Собствениците да бъдат уведомявани навреме

"Най-адекватната мярка, която трябва да бъде направена, е при започването на процедура при придобиване на имота по обстоятелствена проверка, при вписване на такова завещание, да бъдат уведомени реалните собственици. Към момента няма имотен регистър и собствеността се води по партиди. Но за масовия случай при имотите нотариусите имат възможност да установят кой е собственикът чрез идентификатора на имота. След това по него могат да видят кой е вписаният собственик към настоящия момент или кой има права върху него. След това лицето трябва да бъде уведомено и при негово възражение е налице спор за собственост. Спорът за собственост не трябва да се решава в нотариалната кантора, той се решава в съда, а лицето, което претендира за собственост, да заведе дело", каза още Костов.

Адвокатът смята, че е добре в пълномощните да бъде вписана и минималната цена, на която да бъде извършено това разпореждане.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)