Всички стоки в България поскъпват, най-тревожни са цените на хляба и зеленчуците

Ръст от под 1% на стоките от така наречената малка потребителска кошница на месечна база през май, това отчитат от КНСБ.

Прогнозите за двуцифрен ръст на годишна база се сбъдват

Според анализа на КНСБ, минималното на пръв поглед увеличение на стоките от малката потребителска кошница всъщност крие сериозен риск, тъй като се натрупва постоянно.

В студиото на "България сутрин" Петър Мишев от КНСБ подчерта, че когато подобна тенденция се разположи в рамките на една календарна година, нещата изглеждат притеснително.

Той напомни, че очакванията на синдиката за двуцифрен годишен ръст вече се оправдават.

Хлябът и зеленчуците оглавяват поскъпването

При разбивката на продуктите Мишев отбеляза, че на годишна база се наблюдава нарастване на цените при абсолютно всички стоки, но най-тревожна е ситуацията при хляба.

"Това, което ни прави впечатление и е притеснително, е по отношение на хляба, който отчита най-големия ръст на месечна база, откакто правим това изследване. С близо 3% е скочила цената само спрямо предния месец", алармира експертът в ефира на Bulgaria ON AIR. 

Той обясни, че това се дължи на международни фактори, по-високата изкупна цена на пшеницата на световните пазари и очаквания недостиг в глобален мащаб заради неблагоприятните климатични явления през последните години.

Според Мишев, ако този темп се запази, на годишна база поскъпването на хляба може да достигне между 15 и 20%.

Сериозен скок отчитат и зеленчуците. При краставиците и доматите се наблюдава между 50 и 70% ръст в цените спрямо миналата година.

В момента на пазара преобладава вносната продукция, а предвид поскъпването на горивата и торовете, родното производство през лятото също ще бъде с поне 20-30% по-скъпо спрямо миналогодишните летни месеци, коментира той. 

Задържане на цените при млечните продукти

Като единствена по-позитивна нотка Мишев посочи млечните продукти, чиито цени в последно време се задържат.

Според него това е резултат от активните обществени дебати, засиления медиен интерес и проверките на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Експертът изрази съжаление, че цените се задържат на прекалено високи нива, които остават непосилни за джоба на средностатистическия българин.

Мерките на КНСБ: Директни субсидии и таван на надценката

Във връзка с предложените от служебния кабинет мерки, от КНСБ настояват за действия, които ще имат моментален ефект върху най-уязвимите групи.

Синдикатът предлага домакинствата с най-ниски доходи да получават директна финансова субсидия.

"Това, което ние предлагаме за домакинствата с много ниски доходи, е една малка потребителска кошница да се получава като субсидия. Тоест, да могат едни 60 евро – колкото е стойността на кошницата – да се получават като директна финансова помощ, за да могат да си напазаруват за една седмица", обясни Мишев.

Гостът направи важно разграничение между предложението на КНСБ за въвеждане на таван на надценката и често обсъждания таван на цените.

Той се съгласи с икономистите, че таванът на цените потиска пазарната логика и води до дефицити, които след това се връщат като бумеранг с още по-високи цени.

Относно малките и средни квартални търговци, които в момента са на ръба на оцеляването, Мишев подчерта, че решението се крие в засиленото наблюдение на пазара и изсветляването на икономиката чрез съвместните проверки на КЗК и КЗП.