През 2023 г. предложение за промени в европейския регламент за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали разтревожи българските розопроизводители. Имаше опасения, че натуралните етерични масла могат да бъдат приравнени към химическите смеси.
Резултатът от българския лобизъм и усилията на евродепутати, правителството и бизнеса защитиха бранша. За нуждата от лобизъм в Брюксел разговаря Меглена Михова.
"Българският глас и интереси на индустрията невинаги се чуват в Европа. Единствено в случая със силна индустрия, която е важна за България – като козметичната – има мобилизация както на властите, така и на самите асоциации. Като цяло обаче сме доста неизвестни в Брюксел, а има голямо поле за действие и интерес – особено сега, с новата насока на ЕС към конкурентоспособността на европейската индустрия и реиндустриализацията на Европа. Имаме голям шанс за привличане на вниманието върху България", коментира Михова в студиото на "България сутрин".
Лобирането е част от политиката
Според Михова лобирането в европейски контекст е погрешно разбирано като нещо мистериозно, докато в действителност процесите и политиките в ЕС се решават по сравнително прозрачен начин. Законодателствата се подготвят с години и дават обективна възможност на всички участници – частни компании, НПО и институции – да се включат не само с мнения, но и с конкретни предложения.
"От българска страна – както индустрията, така и институциите – трябва да използват по-ползотворно нормалната система на консултации, която е предоставена на всички. Останалата част е свързана с имиджа на България, който се изгражда с години. Имаме асоциации, които досега работят предимно чрез европейските асоциации, но българските фирми и секторни асоциации имат теми, по които да говорят в Брюксел и да бъдат видени. Трябва да имат самочувствието да го направят, а не да бъдат просто вляти в общата позиция на европейските асоциации, които невинаги представят специфичния български интерес", категорична е тя в ефира на Bulgaria ON AIR.
Новите възможности пред родния бизнес
В момента Европейският съюз се намира в преходен период – еуфорията около Зелената сделка отстъпва място на фокуса върху чистата индустрия и най-вече върху съзнанието, че Европа трябва да бъде независима като производство, енергия и отбрана.
По думите на експерта това е огромен стратегически шанс за страната ни, тъй като от геополитическа гледна точка Европа има интерес Балканите и в частност България да бъдат силен партньор.
"Трябва да излезем от това доста плахо и предпазливо отношение с европейските институции и по-скоро да си дефинираме нашите интереси в контекста на този нов интерес към реиндустриализацията на Европа. Имаме какво да покажем, имаме доста иновации. Нашите интереси и силни елементи като индустрия в сектори като енергетика, дигитализация, транспорт и отбрана в момента съвпадат с европейските цели. Въпросът е това да се обмисли съвместно от българските власти и бизнеса", обясни Меглена Михова.
Защита на ключовите български сектори в Брюксел
Като пример за сектори, които се нуждаят от спешна координация и лобиране, Михова посочи химическата индустрия, където в момента текат сериозни дискусии и се подготвят нови регламенти на европейско ниво.
Тя призова за активно българско участие в стратегическите алианси, за да не бъде бизнесът ни просто потърпевш от взетите решения, а създател на политиките.
"Енергетиката е другата изключително важна тема в този преходен период – дали можем да изтласкаме напред иновациите и нашата ядрена енергетика, към която Европа проявява интерес. В козметичната индустрия също се подготвят различни регламенти, които могат да имат негативен резултат, ако асоциациите не работят заедно за разумни решения. Когато просто се каже, че нещо ще има негативен ефект, е едно, но когато се покаже с цифри и икономически анализи – е съвсем различно. Трябва да имаме по-бизнес ориентирано законодателство, което да не задушава индустрията, а да ѝ дава почва за развитие", заключи тя.
Снимка: БГНЕС
Сръбското правителство предлага разпускане на парламента
Българка е засегната от нарушенията на полетите след изригването на Анак Кракатау
Рекорден удар край Бургас: 340 кг наркотици за 15 млн. евро
ЕС готви нови правила за Airbnb и вторите жилища заради скъпите имоти
Бактериални инфекции еризипел и целулит – как да ги различим?
Сърдечна катетеризация – ценен диагностичен метод в кардиологията
Рецидивиращи вагинални инфекции – защо понякога лечението не работи?
Д-р Гончаров: Подготовката за новата учебна година не се свежда до курс с витамини
Заплахата на пластмасата: Какво убива животните в океана
Телескопът „Пандора“ започна своята научна мисия: Търси вода на екзопланети
Възможно ли е да спечели битката срещу рака?
Невронна мрежа помага на астрономи в търсенето на редки горещи звезди
ГЕРБ се разцепи на два лагера: Кои са те?
Бимбалов и Каракачанов: Президентският вот не е предрешен
Божанов: Очаквам Гълъб Донев да приложи закона срещу рекламите за хазарт
Салатата от домати и краставици е най-важна за българина
Костадинов: Поздравявам нашите европейски съюзници от "Алтернатива за Германия" за огромната победа
Ирландия тласна икономиката на еврозоната по-нагоре от очакванията през второто тримесечие
В Джаксън Хол централните банкери от цял свят надникнаха в антиутопичното AI бъдеще
Ръстът на българската икономика се забавя до 2,8% през второто тримесечие
Германското промишлено производство неочаквано отбеляза най-големия си спад от близо година
преди 3 месеца