Приемната грижа за деца в България е на прилично ниво - какво може да се подобри?

Приемната грижа в България се развива на стабилна основа и осигурява все по-добра среда за децата, които по различни причини не могат да бъдат отглеждани в биологичните си семейства.

Това показват резултатите от мащабно национално проучване, обхванало 1256 приемни семейства във всички 28 области на страната.

"Ако трябва да погледнем нивото в сравнителен план, бих казал, че сме на относително прилично ниво. Винаги има какво още да се желае. Когато става въпрос за деца и за това, което им дължим като хора и като общество, винаги има още много какво да се направи. Важното и това е идеята на проекта, е да се установят базови организации и базови принципи, които да помогнат за постигането на възможно най-високия стандарт, който при всички помагащи професии е нещо, което постоянно се развива", заяви ръководителят на проект за приемна грижа в Агенцията за социално подпомагане Огнян Христов в "България сутрин".

Образователна среда за приемните деца

Особено обнадеждаващи са резултатите, свързани с детските градини и училищата - над 90% от приемните родители посочват, че към децата не се проявява различно или отрицателно отношение.

В образователната система все пак се открояват около 8% случаи на негативни нагласи, които не оформят тенденция, но показват необходимост от допълнителен анализ и целенасочени мерки.

Процесът на кандидатстване за приемни родители

От гледна точка на кандидатстването за приемни родители, процесът не е прекалено сложен, но и не е формален.

"От административна гледна точка процесът не е усложнен, но не е и съвсем елементарен. Касае проучване, обучение и оценка. Това включва всички компоненти от качеството на едно приемно семейство - включително материалната среда, която не трябва да е нещо специално, но трябва да е достатъчна за задоволяване на потребностите на детето според възрастта му", посочи Христов пред Bulgaria ON AIR.

Набиране и мотивация на приемни семейства

Набирането на приемни семейства е постоянен и отворен процес, но подходът е децентрализиран.

Според Христов националните кампании трудно могат да отчетат спецификите на отделните региони. Затова планирането се извършва на областно ниво, въз основа на реалните потребности от предходни години и профила на децата, нуждаещи се от грижа.

По отношение на мотивацията на кандидатите той отбелязва, че е напълно нормално част от хората да се откажат още по време на обучението, когато осъзнаят реалните трудности.