"Танхойзер" на Вагнер с два спектакъла в Софийската опера

След грандиозната премиера на "Танхойзер" на летния Вагнеров фестивал на Софийската опера, през новия сезон предстоят още два спектакъла. Първият спектакъл е на 28 ноември, вторият е на 30 ноември.

Защо спектакълът не е за изпускане

"Минали са няколко месеца, всеки от нас се променя всяка минута. Възможността да се чуе произведението на живо не бива да се изпуска. Хората специално пътуват до немскоговорящите страни, за да слушат тези произведения. Те са много сложни и изискват много усилия", каза оперната певица Алма-Лиза Бандаловска в "България сутрин".

"Нашата публика вече доста свикна с Вагнер и опознава тази музика. За Вагнер трябва човек да се подготви малко. Не бих казала, че е скучен. Изключително дълбока философия има във всичките му произведения", каза на свой ред оперната певица Габриела Георгиева пред Bulgaria ON AIR. 

Какво разкрива операта "Танхойзер"

Според Бандаловска всеки от нас е "Танхойзер" в своя живот - минаваме през долини, висини, падаме и отново ставаме, инстинктите ни овладяват, опитваме да намерим светлината.

"Моята роля на Елизабет е получовешка и полубожествена. Ние сме двете части на душата на "Танхойзер", която се лута. Обществото впряга всички нас в правила, обаче духът иска да даде свобода", сподели още тя.

Габриела Георгиева добави, че всеки има своите предизвикателства и изкушения - чисто материални и плътски. 

"Танхойзер" в един момент така се е отчаял, че се връща към инстинкта, но тогава чува Елизабет и се събужда, а тогава нищо не може да го отклони от пътя, посочиха оперните певици.

Сценичната треска при артистите

Алма-Лиза Бандаловска определи усещането при излизане на сцената като "скачане в бездната".

"Никога не знаеш какво те очаква. Има рутина, която да ни запази да не се смразим от стрес. Изискването към нас е много голямо. Всяка от нас е прекарала години в усъвършенстване на фразите. Когато човек се подготвя за спектакъл, иска всичко, което се е появило, да го материализира в звука, тялото и образа си. Това е изкуството - то се случва в момента и е само тогава", описа тя.

Габриела Георгиева смята, че е въпрос на рутина тази тръпка да работи градивно в тяхна полза. 

"В началото всички сме изпитвали страха и ужаса от сцената. Впоследствие човек успява да овладее това. Но изискванията и очакванията на публиката към артиста, огромна отговорност е да ги защитим. Ние също имаме чувства. Слагаме си допълнително стъпало за преодоляване", коментира тя.