Темата за домашните консерви и купените от магазина буркани винаги е разделяла българите. От една страна стои традицията и вкусът на "домашното", а от друга - удобството и по-ниската цена.
"Преди 15 години правихме едно такова изследване и разглеждахме различни нива - това, което го има на нашия пазар, това, което се прави в къщите на хората, и това, което се внася. И се оказа, че почти два пъти е по-скъпо да произведеш вкъщи. Ако включиш и труда, излиза дори повече от два пъти. Но няма нищо по-вкусно от градинския домат на баба - да направиш консерва, белен домат, кетчуп или друго", коментира икономистът от БАН доц. Огнян Боюклиев в студиото на "България сутрин".
Според него най-високото качество идва от двора - от плодове и зеленчуци, отглеждани без излишна химия, но именно там разходите и усилията са най-големи.
Хигиена, вкус и навици
"Най-важният въпрос винаги е качеството, но българското общество от много години носи в себе си един термин, въведен от нашите баби и дядовци, тези преди тях - термина "да има". Ние обикновено, когато се подготвяме за зимата, винаги слагаме повече, отколкото бихме консумирали, в надежда, че ще подарим, раздадем, или просто ако зимата е по-сурова, ще сме подготвени за всякакво предизвикателство. Обаче, когато започне лятото, идва проблемът с това колко много изхвърляме, защото за разлика от купешките буркани, нямаме етикети в мазето все пак", каза д-р Андрей Велчев от Сдружението за достъпна и качествена храна в ефира на Bulgaria ON AIR.
Доц. Боюклиев обръща внимание и на факта, че в миналото България е произвеждала собствена доматена паста - стратегическа суровина за кетчуп и сосове. Днес обаче страната е вносител, което се отразява на качеството на крайните продукти. Според него готовият кетчуп, който купуваме днес, често е пълен със заместители - подсладители и нишесте - вместо истинска доматена паста.
Качество срещу цена
Двамата гости се обединяват около тезата, че качеството винаги струва повече. Домашната зимнина е по-скъпа и трудоемка, но носи вкус и традиция. Магазинните продукти са по-евтини и удобни, но често компромисни. Малките фермери и занаятчийски производители се явяват "златната среда" - по-близо до домашното, но подлежаща на регулации.
Разговорът се насочи и към по-голямата картина - липсата на напоителни системи, загубата на традиционни сортове и деградацията на вкуса на българските домати. Боюклиев изрази надежда, че след 2027 г. новата Обща селскостопанска политика на ЕС ще стимулира повече местно производство с добавена стойност - от зърното до месото и млечните продукти.
Гледайте целия разговор във видеото.
Снимка: Freepik
Иран ще въведе режим на тока заради недостиг на гориво
Денков: Желязната хватка на Пеевски и Борисов върху правосъдната система беше счупена
Секссимволът на 80-те Бо Дерек навърши 70!
Доц. Сергей Славов: Всяка втора жена ражда със секцио
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Историческа мисия: BepiColombo навлезе в орбита около Меркурий
Едуин Хъбъл: Човекът, който доказа, че Вселената се разширява
Вода с лимон сутрин: Реални ползи за здравето или просто поредният мит?
Космически канибализъм в Андромеда: Гигантска звезда погълна своята спътница
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Времето утре: Предимно слънчево и топло
Слабото звено в киберсигурността на Европа са обикновените бизнеси, които никой не е защитил
Димитър Радев: ЕЦБ трябва да е готова за ново повишение на лихвите
Европейският енергиен пазар изпраща предупредителен сигнал за икономиката
35-часовата работна седмица е лукс, който Mercedes вече не може да си позволи