Анализатори: Кабинетът повече се крепи, отколкото да управлява, вотът на недоверие сплотява властта

"Продължаваме промяната" ще избере новото си ръководство през септември, като дотогава Асен Василев ще продължи да изпълнява лидерските си функции. На този фон "Възраждане" внася нов вот на недоверие.

"Напълно логичен вот на недоверие, който съответства на процесите в нашето общество и кореспондира с протестите, които наблюдаваме вече многократно и масово на улицата. Картината е на опозиция, която идеологически попада в нишата на патриотично-националистическата линия. Всички действия, които ги отграничават от управляващите, имиджово им помагат", каза политическият психолог проф. Антоанета Христова в студиото на "България сутрин".

От друга страна, изпълнителният директор на "Галъп" Петко Петков гледа на вота като на рутинен и все по-безсилен инструмент, който започва да се изчерпва като политически механизъм.

"Вотът, вместо да сплотява опозицията, сплотява правителството и разединява опозицията. Може би опозицията трябва да търси други, по-градивни механизми", отбеляза Петков пред Bulgaria ON AIR.

Според проф. Христова управляващите се намират в състояние на сериозна вътрешна несигурност.

"БСП почти е приключила като политическа партия, ГЕРБ са принудени да признаят, че разчитат на Делян Пеевски, а ИТН вече никой не иска да коментира. Цялата политическа структура е във вътрешни противоречия. Управляващите в момента по-скоро се крепят и се спасяват, отколкото да управляват процесите", смята проф. Христова.

Ситуацията допълнително се усложнява от атаките на президента Румен Радев и от цялостната нестабилност в институционалната среда. Въпреки това, според Христова, именно страхът от загуба на контрол кара управляващите да се вкопчат във властта – Еврозоната се превръща в своеобразна "сламка", за която се хващат в момент на пълна несигурност.

Петков изрази мнение, че правителството може да падне по две основни линии – чрез външен геополитически трус или чрез вътрешна електорална калкулация.

Засега обаче той не вижда признаци за второто, тъй като Еврозоната е стратегическа цел, около която дори различните политически субекти в правителството намират обща основа.

"Парадоксално, но това правителство проявява наченки на държавническо мислене. Добрият владетел не се съобразява с народа и не изпълнява обещанията си. Това управление е ориентирано към Еврозоната и Шенген. Ако изпълни определени задачи, може да надмине очакванията", коментира Петков.

Погледът към президентските избори допълнително усложнява ситуацията. Христова спомена, че Румен Радев може да изиграе ключова роля, като подкрепи кандидат като Илияна Йотова или дори нова политическа формация.

Паралелно с това десните либерални партии, които често се възприемат като десница, всъщност се позиционират вляво и се борят за либерално-ляв електорат, което допълнително размива идейните граници на политическото поле.

Гледайте целия разговор във видеото.