"Локалите" не са ново явление и няма да изчезнат скоро (ВИДЕО)

"Локалите" не са ново явление. Това е добре познат съвременен вариант на кварталните банди. Това заяви социалният психолог доц. Николай Димитров пред "България сутрин".

"Аз се опасявам, че ние кръстихме едно явление с някаква нова дума и започнахме да се плашим от него, мислейки си, че е нещо ново. Няма как да се справим с тези явления изведнъж. В крайна сметка, колкото и да звучи неприемливо, няма и нужда да се справяме напълно с тях. Те са част от социума и много често, макар престъпният свят да ги използва като резервоар за своите членове към по-големите организирани престъпни банди, полицията ги контролира добре и също ги използва, за да се възползва от информацията, която те могат да предоставят за по-голямата престъпност на територията, на която работят", анализира доц. Димитров пред Bulgaria ON AIR.

Профилът на членовете на тези групи обикновено включва деца и тийнейджъри между 12 и 15 години – възрастова група в преход, която търси начин да заяви своята индивидуалност и независимост.

В този период младите хора често демонстрират поведение, което изглежда като предизвикателство към установените правила.

"Това са деца в пубертета, които по един парадоксален начин се опитват да заявят себе си и да се покажат като големи, зрели възрастни, които могат да нарушават правила, ако решат, защото това е част от тяхното психическо и социално съзряване", поясни доц. Димитров.

Много от тези младежи не получават нужното признание и подкрепа у дома, което ги кара да търсят утвърждение и принадлежност в други социални групи. Тези групи им дават усещането, че са важни и значими, макар и често по начин, който обществото не одобрява.

Приятелският кръг играе ключова роля в социализацията на тийнейджърите, особено когато връзките с родителите и училището отслабват. В този кръг младите хора получават социален опит, който невинаги е наличен в семейството или в класната стая.

Изборът на конкретна група за социално вписване често зависи от средата, в която детето е възпитано, и от дефицитите, които изпитва.

"Не е задължително тези деца да са непременно от богати или обратно - от бедни семейства. Това са деца, които наистина не могат да намерят път и общ език с родителите си. Един родител, когато е зает с нещо друго, например с работата си, може да отделя твърде много време за нея. Ако получава ниски доходи или работи на ниска позиция, често се налага да работи на няколко места. Ако е зает с работата си или дори с управлението на собствен бизнес, той не може да отдели достатъчно пълноценно внимание на детето си. Формалното общуване като "Как си днес?", "Как беше в училище?", или кратките разговори вечерта по време на вечеря, или приготвяне за сън - не са достатъчни", каза психологът.

Гледайте целия разговор във видеото.

Снимка: Freepik