За сметка на МВР и образованието ли трябва да се оптимизират разходите?

Служебният кабинет се отказа от идеята за по-високи осигуровки за работещите и предложи "амнистия" за неплатени данъци, за да влезе бюджетът в 3-процентния дефицит. 

"С увеличението във висшето образование направихме възможно парите, които изгубихме за трите години, да бъдат частично компенсирани със 193 млн. лв. Нормално е да очакваме следващия скок от около 880 млн. лв. Очаква се числото да достигне 1,880 млрд. лв. Все още няма ясна рамка на бюджета. До момента нямаме покана за разговори", коментира в "България сутрин" проф. Лиляна Вълчева - председател на Национален браншов синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ.

Тя добави, че в образователната система има увеличение на търсене на местата за асистенти след увеличението на заплатите.

"Оптимизмът ни е от това, че действията на финансовия министър Петкова са открити и се показва загриженост за България", отбеляза проф. Вълчева.

Полицаите не приемат поетапно увеличение на заплатите

"Почти няма година, в която да не излизаме да защитим достойните доходи, които ни се полагат. Това, което колегите в образованието са постигнали, очакваме за нас да се случи от 1 януари 2025 г. Категорично сме против това да стане поетапно и няма да го приемем. Не искаме да влизаме в още етапи. Нашето несъгласие се изразява в протести под различни форми. Изчакваме да видим първо политическата обстановка", заяви зам.-председател на Синдикалната федерация на служителите в МВР Вергил Христов пред Bulgaria ON AIR.

Той е категоричен, че трябва да има устойчивост и предвидимост във всяка една система, за да работи тя добре. 

"В МВР работят около 50 хил. служители. Надяваме се да няма ощетени, нямаме драма кои взимат повече, кои - по-малко. Увеличението ще успокои колегите и тогава може да се иска по-голяма ефективност от нас. Отправихме покана към всички партии в парламента и тяхното позициониране за нашите заплати. Писмото тръгна сутринта. Очакваме развитие и добри резултати", каза още Христов.

Събираемостта на данъците у нас е висока

Икономистът Михаил Кръстев на свой ред посочи, приходите от увеличени осигуровки ще компенсират частично дупката в бюджета на НОИ, която е от порядъка на около 50%. 

"Трябва да работим за увеличаване на броя на работещите. Колкото по-малка е дотацията от централния бюджет, толкова по-добре. Това зависи от създаване на атрактивна бизнес среда и ниска административна и данъчна тежест. Донякъде това е свързано с набавяне на работници от трети страни. Държавата не работи активно за облекчаване на режима за привличане на такава работна ръка. Работа в България има, но няма кой да я върши", обясни Кръстев.

Икономистът изтъкна, че системата е била счупена преди две години с промени в Кодекса на труда от страна на депутатите, както и с влошената икономическата среда. Според него 22 области в страната ще бъдат в риск през 2025 г. заради близките нива на минималната и средната работна заплата.

"Трябва да спре да се мисли за увеличаване на приходната част в бюджета. Българската икономика се развива добре, въпреки негативните условия, в които трябва да оперира. Няма нужда да се събира повече, трябва да се направи оптимизация на разходите. Приходната част е пожелателна сметка. Трябва оптимизация на администрацията", категоричен е Кръстев.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR