Това е жертва, направена още в младостта: Да поемеш по пътя на духовното

Врачанския митрополит Григорий беше избран от Светия Синод за временен патриарх. Наследникът на патриарх Неофит ще бъде ясен най-късно в началото на юли.

"Тъжни са тия дни, когато се разделяме с толкова важен човек на нашето време. Първият ми спомен патриарх Неофит е от далечната 1982 г. Тогава той беше млад протосингел на Светата Софийска митрополия. Аз трябваше да взема от там едно препоръчано писмо за постъпване в Софийската духовна семинария. Там са завършили и випуските на дядо Неофит. В тази връзка той беше един много образован човек", коментира преподавателят в Богословския факултет проф. Павел Павлов пред "България сутрин".

Патриархът е учил във време, когато религията и християнството не са в центъра на духовното ни развитие

"В комунистическия период това беше непрестижно място. Смяташе се, че който отиде да учи в църковно училище, става социален аутсайдер. При мен е стоял този въпрос в 80-те години, макар че това беше един комунистически режим, в който никой не вярваше. Но 50-те години, когато отива Симеон Димитров, бъдещият монарх, епископ, митрополит и патриарх Неофит, тогава е може би най-тежкият период. Тогава все още и учителите, и родителите имат огромно желание да изпратят децата си. Има страшно много деца, които учат в църковни училища. Докато с времето това започва да затихва. Днес има по-малко желаещи, отколкото през онова време", каза преподавателят пред Bulgaria ON AIR.

По думите му е имало парадокс - от една страна не е било престижно светски погледнато, от друга страна е било изключително неприятно за младеж, който отиде да учи в духовна семинария, защото неговите съученици го маргинализират.

"Това е изпитание, жертва, която е направена още в младостта. Човекът, тръгнал по този път, си е направил сметка какво го очаква. Има абсолютна яснота", добави той. 

Предстоят важни решения за Българската православна църква - избор на Сливенски митрополит и наследник на патриарх Неофит. 

"Ние тепърва много ще мислим и сравняваме нашите предстоятели, това е неизбежно. Историята на никого не прощава. Колкото повече време минава, толкова повече сравнения ще правим. Негово Светейшество с всичките качества, които изброихме, той ги прояви в пълнота именно в своя патриаршески период. Десет години преди неговото патриаршестване може би щяхме да кажем, че е прекалено деликатен, благ. Той искаше, по възможност, всеки, ако има добри намерения и желания, да му се дава път. Тогава бихме помислили, че е мек, прекалено добър. Днес разбираме по-големите и по-важни неща и това изпъква като негово предимство", заяви проф. Павлов.

Гледайте целия разговор в интервюто на Миглена Георгиева.