Застрашителни размери на разходната част от бюджета - откъде ще намери пари държавата?

На извънредно заседание МС прие пакет от данъчни закони. Текстовете ще бъдат разгледани в ресорната комисия в парламента в четвъртък. Министър Асен Василев обяви, че мярката от 9% ДДС за ресторантьорите може да остане, ако бъдат изпълнени конкретни изисквания. 

"Диференцираната ДДС ставка е удар по хазната - малко над половин млрд. лв. на годишна база. Това няма да се навакса от наличието на постерминали в заведенията и неиздаване на касови бележки. Предложението, така формулирано, е лишено от икономическа логика и смисъл", заяви икономистът Михаил Кръстев в "България сутрин".

Според него в случая говорим за ефективно повишаване на данъчната тежест върху домакинствата, не толкова върху бизнеса. 

"Повишаване на максималния осигурителен доход е ефективно повишаване на данъчната тежест върху работещите хора, които най-активно участват в икономиката, същото важи за повишаването на минималната работна заплата по този безумен механизъм", подчерта Кръстев.

Бившият социален министър Христина Христова посочи, че има обективни причини за трудностите с пълненето на държавната хазна. 

"Някои браншове не можаха напълно да се възстановят след пандемията и това влияе върху величината на данъците. Установи се, че 9 социални плащания са повишени по закон, пенсиите бяха три пъти повишавани. Има напрежение при социалните разходи. 19 млрд. лв. са разходите за пенсии за 2023 г. Получава се противоречие между поколенията - нито младите, нито възрастните са виновни", коментира тя пред Bulgaria ON AIR.

Бившият социален министър не харесва начина, по който коледните надбавки се свързват с пенсиите на хората, "защото те нямат нищо общо с осигурителния принос на човека". 

"Понякога се създават условия за несправедливост. Традиция е вече в България и тя няма как да се пренебрегне. Но това е едно сериозно перо - над 100 млн. лв. Проблем е как правителството ще приеме да гледа на този разход", каза още Христова.

Кръстев е на мнение, че не можем да вярваме на прогнозите каква ще бъде инфлацията в страната. 

"Единствено може да вярваме каква ще бъде разходната част, която започва да придобива застрашителни размери. Голяма част от разходите вече са закони и не можем да ги променим, ако видим, че приходната част не се изпълнява. Намираме се в икономическа криза, в която Германия се клатушка на границата на рецесията. А ние да предвиждаме за поредна година дефицит от 3%, дефицит от 6 млрд. лв. на годишна база, и това да се представя като нормализиране на финансовата политика, е изключително вредно", обясни икономистът.

По думите му 3% дефицит е тотален провал, особено когато се намираме в сивия списък за пране на пари.

"НАП е жертва на свръхамбицията на политиците да удовлетворят електоратите в този безкраен низ от избори и да запазят бюджетна рамка. Лъжа е твърдението, че няма промени в данъчните закони. Приравняването на граждански договори към трудови е другата "гениална" идея на финансовото министерство. Съдът казва, че това е незаконно", заяви още Кръстев. 

Гледайте целия разговор във видеото.