fallback

Нелоялни търговски практики - как държавата ще спре ръста в цените на храните?

Яна Иванова и Симеон Караколев изразиха мнение относно новия закон на служебния кабинет

09.02.2023 | 09:29 Автор: Михаела Димитрова

Служебният кабинет планира нов закон за търговията с храни. Причината са високите цени на основните продукти. Там ще се запише какво е нелоялна търговска практика, а на контролните органи ще се дадат повече права.

"Ако не видим конкретни текстове от правителството, няма как да изразим становище. Това, което излезе в медиите, дава противоречиви сигнали. Да речем, че ще се направи дефиниция на нелоялни търговски практики, при положение, че в Закона за защита на потребителите има не само дефиниция и 29 примера, но и цяла глава. Не можем да знаем какво има предвид Министерството на икономиката, когато въвежда тази дефиниция. Дотук в световен план изкуствените административни мерки не са били толкова ефективни никъде", заяви Яна Иванова от Сдружение "Храни и напитки" в "България сутрин".

Тя е на мнение, че обсъждането на цени е забранено, защото това противоречи на конкурентното право. "В тази връзка ми е любопитно какво ще се визира в този кодекс, който ще се създаде. Както е забранено кампаниите да се сдружат и да решат да вдигнат цените, по същия начин е забранено да се коментират цените", допълни тя.

"За нас е достатъчна обстойната нормативна база на нелоялни търговски практики. Под тях се има предвид, например, че като се обяви промоция, като отидеш в магазина няма достатъчно продукти, привлекли са те, но си купуваш други неща. Тя е конкретно описана в нашия ЗЗП", обясни Яна Иванова.

Според нея е хубаво контролните органи да насочат усилия за проверка в прилагането на нормативната база. "Ако всеки, на когото му се струва, че една цена е висока, се обърне към Комисията за защита на потребителите, това не би имало продуктивен резултат. За мен е странна идеята за тези регистри, които ще се правят, не знам дали някой си дава сметка, че на един регал за сирене има 20 вида. Какъв ресурс трябва да се отдели, за да се следи? От гледна точка на конкурентното право никой няма право да гледа цени", коментира още Яна Иванова.

Председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев даде пример, че цената на краве млякото е 1 лев на литър, 7 литра се използват за 1 кг кашкавал, на търговската верига той е продаден на 17,50 лв., а на етикета са изписани 29 лева.

"Всеки разумен човек може да си направи извода какво се случва. Вярвам, че държавата може да направи обстоен анализ, за да види как тръгва суровината и как стига до потребителя. Настояваме за много по-активна роля, за промяна в законодателството с много по-високи санкции относно заблудата на потребителя. На подобни цени потребителите купуват сирене с 80% вода, не купуват истински кашкавал, трябва ни превантивно законодателство", каза още той.

Караколев допълни, че миналата седмицата изкупната цена на млякото в България е паднала под 1 лев в много райони на страната, но никой не е видял сиренето и кашкавала да са поевтинели с 10%.

"България е една от бедните страни в ЕС, изкупната цена на млякото е с 10% по-евтина, в сравнение със страните от Западна Европа, но там цените на млечните продукти са с 20% по-евтини от тези в България", подчерта Караколев.

"Винаги сме призовавали да има контрол, но той няма общо с проблема с цените. Ако вчера се е променила цената на изкупната суровина, няма вариант следващите два месеца да се промени цената, защото магазинът вече е заредил. Договорите с веригите са дългосрочни.  Всички би трябвало да признаят, че инфлацията спада. Този постепенен процес на намаляване на покачване на цените е факт и разчитаме, че до май месец ще има една по-нормална инфлационна среда", каза още Яна Иванова. 

Гледайте целия разговор във видеото. 

fallback
Още от България сутрин
fallback