Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев назначи временен надзорен съвет на държавния Фонд на фондовете. В него влизат Венцеслав Аврамов, Николай Генчев и Николай Марков. 

"Ние се опитваме да въведем чисти и прозрачни процеси. Фондът на фондовете управлява над 1 млрд. лв., които идват от нашите европейски средства, пари на българския данъкоплатец. Нужен е контрол на тези евросредства, да се гарантира прозрачност и да се канализират чрез финансови посредници до бъдещите шампиони на България", заяви Александър Пулев в студиото на "България сутрин".

свързани

Пулев: В диалог сме с инвеститори, за да въведем най-добрите практики за киберсигурност

До решението се е стигнало след анализи и срещи с бизнеса и неправителствени организации. Получени са сигнали за сериозни пропуски на ниво политики. Това е наложило допълнителната "шапка", която да помогне за въвеждането на всички добри практики и да надзирава процесите. 

Министър Пулев е категоричен, че тримата членове на надзорния съвет няма да дублират функциите на управителния съвет. Очаква още днес да бъде обявено и името на третия човек в управителния съвет, който да окомплектова екипа.

свързани

Министър Пулев: Законът за личния фалит е ключов и България трябва да го приеме

"Да имаме пълен, боеспособен екип, който да въведе всички добри практики и да сме сигурни, че в новия програмен период парите ще се управляват по чист и прозрачен начин", посочи Пулев.

Министърът на иновациите е растежа коментира и промените в Българската банка за развитие. 

"Разбрахме, че банката не се управлява ефективно, има рискове с нивото на бюджетиране и контрол. Надграждаме Надзорния съвет, който в момента почти дублира функциите на УС, което е лоша практика. Тримата членове на надзора взимаха 10 000 лв. заплата, въведохме пазарните практики и я намалихме на 2 000 лв. На ниво УС заплатите са по-близки до пазарните", посочи Пулев.

свързани

Фирми вече могат да кандидатстват за до 20 000 лв. грант за киберсигурност

Той подчерта, че пари в ББР има, но има проблем в достигането до малкия и среден бизнес. 

"Кредитирането и подкрепата на малките и средни предприятия е ключово - те са гръбнакът на българската икономика - местната книжарница, баничарница, особено в условия на криза. ББР трябва да регулира държавните дисбаланси. Трябва да се фокусираме и върху определени приоритетни сектори и географското разпределение. Банката не работи оптимално. Чрез отсъствието на клонова структура тази банка е обречена на провал", заяви Пулев.

Теоретичният лимит за кредитиране е 5 млн. лв., а реално средният кредит е под 400 000 лв., посочи министърът.

"Пари в ББР има, проблемът е липсата на стратегия и визия как да се стигне до малкия и среден бизнес в условията на криза. Развихме нов инструмент за земеделците - високорискова индустрия. Апелирам земеделците да се запознаят с условията, както и тези за туризма. По Плана за устойчивост 600 млн. лв. ще бъдат на разположение на микро- и малките предприятия по 4 процедури до края на годината", подчерта министърът на иновациите и растежа.

Над 2500 фирми имат интерес към първата процедура - за технологична модернизация. Втората процедура - за киберсигурност, на стойност над 30 млн. лв., е отворена до 19 декември.

Гледайте целия разговор във видеото.