В очакване на промяната влязохме в зоната на колективния травматизъм

Предстоят ни предсрочни парламентарни избори на 11 юли. Ще дойде ли най-после дългоочакваната промяна?

"Промяната е умора от статуквото, вероятно е отхвърляне на тежест, която вече не искаме да понасяме. Промяната е използвана като парола през последните 30 години. В началото на 90-те тя бе колективна надежда, че България ще стане друга. Чакахме тази промяна, но коментарът накрая бе отново разочарование. Втората голяма промяна бе в края на 90-те и началото на новия век. Тръгвайки добре, новите хора зациклиха в неща, в които днес живеем", коментира литературният критик и историк проф. Валери Стефанов в "България сутрин".

"Ние сме в зоната на колективен травматизъм. Врагове сме сами на себе си. Трудно ни е да имаме колективна надежда. Имаме ли въобще заедно път нанякъде при толкова разделение?! Хаосът е образ, който обслужва различните пропаганди. Хаосът е реторична конструкция, която някой изгражда с политически цели", каза още преподавателят в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Ако редът е система от корупционни практики, система от калинки, които управляват на неадекватни места, то защо ни е този ред? Ако тази промяна наричаме хаос, не смятам, че тук има истина на 100% - има сериозна манипулация на нивото на думите и на образите", подчерта гостът в студиото.

Според него ни липсва ресурс от добре работещи институции, в които да има отговорни хора, работещи за обща кауза. Без всеки да си каже: Аз ще работя за кауза, а не за себе си, няма как да стане.

"България в преходния период заложи на жаждата, на личното. Докога егото да ни доминира, нека ни доминира някаква колективна кауза! Българското

Гледайте целия разговор във видеото. 

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК