България сутрин

Всеки делник от 9:30 часа
още

Значението на 3 март преди и сега - говорят историците

Коментар на проф. Евелина Келбечева, проф. Иван Илчев и доц. д-р Владимир Златарски

03.03.2020 | 12:30 Редактор: Тодор Петров

Привърженик съм на друга дата за национален празник на България. Това вторачване в политически събития... Вярно е, че имат огромно значение, един 24 май е големият празник. В България е направена тази нова азбука и всичко, което произлиза от нея.

Това каза в празничното студио "България сутрин" историкът проф. Евелина Келбечева. В деня, в който празнуваме 142 години от Освобождението, тя посочи, че 3 март не дава началото на българската държавата, която е узаконена по-късно с Берлинската конференция. 

"Не съм съгласен да се противопоставят, нека си останат празници и двата. Къде е културата на арменците, които живеят в Турция? Къде е културата на малоазийските гърци, която е от времето на Омир? Просто ги няма. Ако нямаше политическия фактор, не съм сигурен колко щеше да се задържи културата", коментира историкът проф. Иван Илчев.

По думите му със Санстефанския договор България е оставена изцяло в ръцете на Русия. Докато Берлинският конгрес поставя българския въпрос като европейски въпрос, подчерта той.

Колегата им доц. д-р Владимир Златарски коментира на свой ред пред Bulgaria ON AIR, че 3 март е дълбоко вкоренен в съзнанието на българите. Според него обаче политиците много обичат да използват историята както им е угодно

"Задачата на историка е да се придържа към това, което се е случило. 3 март е инструментализиран по различен начин, но представлява едно ново начало", каза доц. д-р Златарски.

Българската младеж е ентусиазирана и е винаги права, защото бъдещето е нейно. Тя е патриотично настроена, обича страната си и се връща в България. Младежкият ентусиазиран дух е налице, заяви още той.

Историческата истина се променя през 20 години. Това е наука, която се развива непрекъснато, обединиха се проф. Илчев и проф. Келбечева.

"Абсолютната истина е непосилна за човека. В основните моменти на нашата история, историографията е постигнала равновесие, само трябва хората да я четат повече. Историците са си казали думата", подчерта доц. д-р Златарски. 

"Има едно фоново знание и общонационални митологии, които са толкова неизкореними", отбеляза проф. Келбечева.

Вижте целия разговор във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК