Гочев, ПП: Въпросът с езика няма да е част от преговорната рамка

С падането на ветото на София спрямо Скопие, успя ли България да извоюва гаранции и контролът да е в Съвета на Европейския съюз?

Според Димитър Гочев от „ПП“ има две нива на гаранции. „Първото е в ЕК, като Комисията е административен орган на ЕС и удостоверява дали е достигната една или друга цел по време на процеса, но след това удостоверяването се регулира от Съвета на ЕС, който взима решения с единодушие, при което България би могла да блокира всяко едно решение във връзка с процеса по присъединяване на Република Северна Македония в ЕС“. Това каза в предаването „Брюксел 1“ депутатът от ПП Димитър Гочев.

„В миналото са правени грешки, като силната негативна позиция на РСМ е определена от поведението на България през последните 10 години, в които имаше усещане от македонска страна, че ние изцяло блокираме всички условия относно тяхното европейско бъдеще. Демагогски настроените играчи искаха да спечелят някакъв политически дивидент от този въпрос“, казва Гочев.

„Очакваме преговори, на които да обсъдим всички незабележими твърдения и изказвания, които да не изглеждат като език на омразата спрямо българите от РСМ. Има исторически неистини, чието споменаване може да бъде тълкувано като език на омразата. Това се вижда и спрямо други етнически групи. Отричането на Холокоста представлява език на омразата спрямо еврейския народ. По сходен начин има такъв тип измислени исторически тези“.

Един от историческите проблеми със Скопие е, че РСМ отрича гонението на българите след 44-45 г. и затварянето им в лагери.

„Архивите трябва да бъдат отворени, за да може и българският, и македонският народ да видят чисто и ясно, какво се е случило с хората с българско самосъзнание в Македония“, категоричен е Димитър Гочев.

Относно компромисите, които депутатите в НС приеха, депутатът от ПП конкретизира: „Това, което е компромис, е, че не всички позиции, които България е имала досега, стават позиции на целия Европейски съюз. Въпросът с езика остава двустранен спор между България и Македония и няма да е част от преговорната рамка. Имаше доклад на Министерството на вътрешните работи, оценката от него беше, че това е тема, която няма как да ангажира останалите 27 държави членки. Въпросът с езика трябва да се реши с двустранни преговори.

Идеята на едностранните декларации е, че каквото и да стане, на какъвто и език да се разглеждат декларациите, нищо не може да бъде тълкувано така, че България признава съществуването на македонския език. Тип защитна функция имат, за да е напълно ясна позицията на България и тя няма да бъде отстъпена“, допълва Гочев.

Димитър Гочев обобщи, че „голяма част от исканията на България е в пакета,  Френското председателство - председателството на ЕС, е добронамерено настроено спрямо България“.

Целия разговор гледайте във видеото!