95% от българите подкрепят увеличението със 150 милиона лева на парите за хора с увреждания.
Сериозна подкрепа в новия бюджет има увеличаването на пенсиите (93%), повишаването на минималната работна заплата (92%), увеличаване на парите за здравеопазване (87%). Данните са от изследване на център "Тренд", проведено сред 1004 души в периода 6-12 ноември. Изследването е по поръчка на "24 часа".
Най-ниска подкрепа събират параметрите, свързани с повишаването на заплатите в бюджетния сектор (50%) и увеличаването на максималния осигурителен праг (52%), като въпреки това мнозинството от хората ги подкрепят.
Традиционно мерките, свързани с намаляване на държавните разходи, са непопулярни сред хората, като единствената опция, която събира съществена подкрепа (75%), е намаляване на броя на заетите в държавната администрация.
Съкращаването на броя на университетите по-скоро разполовява респондентите, въпреки че по-голямата част не подкрепят мярката (45%). Съкращаването на броя на културните институти, броя на линиите и влаковете на БДЖ и броя на болниците са мерки, които срещат огромно неодобрение, посочват социолозите.
Там, където българинът вижда най-големи проблеми, са и сферите, в които според него трябва да се отделят повече средства, а именно – здравеопазване, социалната сфера и образованието.
Въпреки добрите макроикономически показатели, 85% от българите не усещат подобрената икономическа ситуация по своя джоб.
Липсата на ефективност на публичните средства се осъзнава като един от сериозните проблеми. Практически в нито една сфера няма превес на мнението, че парите се харчат ефективно.
Това до голяма степен е следствие от ниското доверие на гражданите спрямо институциите, а не толкова върху техните наблюдения по сектори, изтъкват от "Тренд". Сферите, в които българите традиционно намират за проблематични, пък се наблюдават най-сериозни натрупвания, като здравеопазването е типичен такъв пример.
Една трета от българите следят дебатите около бюджета за 2019 г., докато 60% не го следят. Въпреки, че по-големият дял не са заинтересовани от параметрите, 65% от всички запитани смятат, че те са важни.
Видимо най-младите остават най-незапознати. Изключения относно запознатостта при общата картина правят увеличението с 40 милиона лева на помощите за отопление, което е чуто/разбрано от малко над половината от всички анкетирани (53%), повишаването на максималния осигурителен праг (58%) и увеличаването на парите за здравеопазване (58%).
Повишаването на минималната работна заплата, увеличението на учителските заплати и пенсиите пък е достигнало до най-много хора, съответно 82%, 75% и 74%. В демографските разбивки пък ясно личи, че сред заинтересованите лица (тези над 60 г.) почти всички (около 90%) са разбрали за предстоящото увеличение на пенсиите.
Зададен е и въпрос, свързан с погасяването на държавните дългове, предвид намаляването им в последните години. Най-голям дял посочват, че не знаят или не могат да преценят (41%) и само 22% са на мнение, че моментът е подходящ.
Изследването на център "Тренд" е възложено от "24 часа" и е проведено сред 1004 души чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" в периода 6-12 ноември 2018 г. Максимална грешка ± 3.1%.
България се присъедини към международно предупреждение срещу Иран
6 цвята, които ще са хит в модата през есента
Актуализират данъчните оценки на имотите през 2027 г., промените ще са на три етапа
Терапевтични възможности при пациенти с хипертрофична кардиомиопатия
Какво трябва да знаем за ботулиновия токсин?
Осем учени от МУ-София са сред най-цитираните в света
Пусната е първата специфична терапия за редкия синдром на Алън Херндън Дъдли
Може ли LED осветлението да застраши здравето ни?
Лидерите в сферата на AI се подготвят за „деня след катастрофата“
Oткриха рядък морски дявол край бреговете на Масачузетс
Астрономи регистрираха най-отдалечения бърз радиоимпулс
Кои са водещите фактори при покупката на електромобил?
Обявиха кога папата ляга под ножа
Кои са тайните на добрия шофьор?
София оглави престижна класация
Община Варна готви мерки срещу презастрояването
България поиска помощ от ЕС и НАТО за разследване на атаката срещу корабите в Черно море
Съветът на ЕС е разширил санкционните си списъци с рекорден брой физически лица и фирми от Русия
Светът на трайно ниските лихвени проценти изчезва
Ръстът на банковия сектор даде възходящ старт на седмицата за европейските пазари