Социалното неравенство се превръща в ключов проблем за икономиката на САЩ

Социалното неравенство се превръща във все по-сериозен проблем за американската икономика. Пропастта между бедни и богати се увеличава, а в същото време мнозинството от американците вече не вярват, че страната им предлага еднакви шансове за успех на своите граждани.

Финансовата криза принуди американските домакинства да потърсят алтернативни методи за осигуряване на доходи. Все повече жени търсят постоянна заетост, а техните съпрузи работят на две и повече места, за да могат да поддържат жизнения си стандарт.

Във времената на жилищния бум много американци предпочетоха да вземат заеми срещу ипотека, които да използват за лично потребление. Сега обаче делът на жените в общата работна сила е на рекордно високи нива, а спукването на "имотния балон" остави хиляди американци на улицата, в невъзможност да изплащат своите кредити. Според много икономисти американската икономика вече е изчерпала възможностите си за справяне със социалните проблеми. Механизмите, които са действали до този момент, са се оказали неустойчиви.

Проучване на Bloomberg показва, че близо три четвърти от американците вече не вярват, че икономиката е справедлива. Недоверието е особено силно сред хората с годишен доход под 50 хиляди долара.

Особено силен удар понесоха най-бедните слоеве от американското общество, след като Конгресът не успя да постигне договора за удължаване на срока за отпускане на помощите за трайно безработните. Около милион и 300 хиляди американци разчитаха на тези средства, чиято давност изтече на 28 декември. Демократите обещават, че ще се опитат да удължат срока им в началото на следващата година. Другата им цел ще бъде повишаването на минималното почасово заплащане. Ето и още един интересен акцент - американските компании преместиха много от високоплатените работни места зад граница, например в Китай. А техническият прогрес направи ненужни редица длъжности и остави много хора без работа, особено в дейностите, изискващи неквалифициран труд.

Синдикалното представителство също понася удари. Докато през 1983 година над 20% от работниците са членували в профсъюзите, сега делът им е под 11 на сто. Поредният фактор в полза на работодателите за сметка на техните служители.

Дори и хората с висше образование не успяват да наваксат загубеното в годините на кризата. Макар че печелят повече от нискообразованите си съграждани, реалният им доход не е отчитал повишение през последните пет години.
За хората над 25-годишна възраст с диплома от колеж, той е около 56 600 долара годишно , или с близо 10% по-нисък, отколкото е бил през 2007 година.

В същото време ръстът на капиталовите пазари облагодетелства най-богатите американци, които представляват близо 90% от всички индивидуални инвеститори. Заплащането на висшия мениджмънт също върви във възходяща посока, за разлика от това на мнозинството американци.

Средната разлика между възнагражденията на изпълнителните директори на компаниите от широкия индекс S&P 500 и тези редовите служители е била 204 пъти през 2013 година. Съотношението отчита повишение от 20% спрямо 2009 година. Всички тези процеси изправят управляващите отвъд Океана пред сериозно предизвикателство - да дадат отговор на всички неудобни въпроси, които задава американското общество.