Иван Костов: В еврозоната сега или оставаме в далечна периферия!

Силно подкрепям идеята на правителството да кандидатства за еврозоната, моментът е добре подбран. Бих могъл да помогна на българските политици в споровете с европейските комисари за това изпълнява ли България изискванията да влезе във валутния механизъм, заяви бившият министър председател на страната (1997-2001 г.) Иван Костов пред Bulgaria ON AIR.

Бившият лидер на СДС подчерта, че пред обществото има ясна визия - задълбочена европейска и евроатлантическа интеграция. Костов открои развитието на отбранителните способности на България, изтъквайки последните решения от КСНС при президента, влизането в Шенген и в еврозоната. 

"Ако тя не бъде постигната България може да остане в далечна периферия на втора, трета скорост и т.н.", предупреди Иван Костов, визирайки плановете за влизане на България в еврозоната в максимално кратък срок.

"Добре би било политическите партии да вземат отношение към тези цели, за да стане сериозен дебат, който да обясни на хората с какво ще сполучат те", посочи гостът в предаването "Денят ON AIR" и добави, че зачестилите протести у нас са свързани с конкретни интереси.

Според Костов пазарът на труда в България е в по-добра кондиция от този във Франция. Кога изникна критерият "неравенство", възмутено попита той и отбеляза, че с допълнителните евроизисквания целта е политически да бъде спряна страна, която изпълнява формалните изисквания, за да влезе във валутния механизъм.

Една от знаковите фигури на Прехода в България коментира и широко обсъжданата тема за ревизия на приватизацията. Костов отговори на въпроса дали тя може да бъде считана за престъпна.

"Отговорих на обвиненията, след като изчаках много дълъг период да приключат всички повдигнати дела. Няма нито една присъда по време на сключване на приватизационните сделки", започна той.

"Приносът на държавата в периода 1997 - 2001 г.  е приватизирането на практически фалирали предприятия. Приватизация вместо ликвидация. От 90 предприятия впоследствие две не успяха да стъпят на краката си. Не се допусна лавионообразно нарастване на безработицата и бюджетния дефицит", обясни Костов.

Той подчерта, че пасивите на държавните предприятия тогава са били много повече от активите им, а държавата е била изправена пред неплатежоспособност, но се е опитвала да помага на закъсалите предприятия. 

"Страната е без достъп до валутни кредити и паричната ѝ система се срива. Левът се обезценява около 24 пъти и то в кратък период", каза още Костов и настоя, че всички сделки са правени с международни консултантски фирми и ЕС, а законите са спазени.

"Комуникацията към хората може би можеше да бъде по-добра", отбеляза политикът. 

Запитан за състоянието на България днес гостът в студиото на Кузман Илиев призна, че е притеснен от това, че "в сърцевината на българския дебат е вкарано негативното отношение към предприемачеството". 

"България става несигурна страна за инвестиции - отрова, която прониква в дълбочинната тъкан на българското общество. Такова общество не може да върви бързо напред", заяви Иван Костов.