Към кого ще бъде пристрастен антикорупционният орган?

Антикорупционният закон ще бъде приет като средство за борба срещу корупцията във висшите обществени длъжности и институции. Разбирането за закона и на управляващи, и на опозиция е едно и също. Разликите са във връзка как ще бъде структуриран антикорупционният орган и кой ще го избира.

Това отбеляза бившият конституционен съдия професор Пламен Киров в студиото на "Денят ON AIR". Според него опасенията са, че във варианта на ГЕРБ, който предвижда антикорупционният орган да се избира от Народното събрание, пристрастията ще бъдат към управляващото мнозинство, а в този на БСП, при който президентът избира органа, пристрастията ще са към партията, която е издигнала държавния глава. 

"Президентът заема особено място, тъй като не е част от нито една от трите власти. Той е политическо лице, което обаче има отношение към тях. Президентът не може да участва в управлението на някоя партия, но може да членува в такава. Той има дума по въпроси като националната сигурност. Когато президентът назначава еднолични органи, това става по инициатива на трети органи. Той може директно да се обръща към народа, въпреки че малцина са се възползвали от това си право", посочи проф. Киров пред Bulgaria ON AIR във връзка с правомощията на институцията на президента.

Тъй като в общественото пространство се заговори, че комплектуването на Висшия съдебен съвет се съблюдава от Венецианската комисия, гостът уточни, че тази комисия не се занимава с наблюдаване на парламентарната квота, а дава оценка, дали законодателствата на страните покриват установени от комисията изисквания за демократичност.