Каримански призова за реформа на имотните оценки вместо промяна на данъци

Увеличаването на приходите в бюджета не трябва да минава през промяна на данъчните ставки, а чрез актуализиране на данъчните оценки на имотите, които в много случаи остават значително под реалната им пазарна стойност. 

Това мнение изрази финансистът и член на Управителния съвет на Българската народна банка Любомир Каримански в студиото на "Денят ON AIR".

"Крайно време е в България данъчните оценки да бъдат изравнени или поне приблизително изравнени с пазарните оценки, така както е в много страни в Европа. Ако тази база се промени, тогава доста повече пари ще бъдат събрани в хазната. Говорим в порядъка на стотици милиони евро", заяви Каримански пред Bulgaria ON AIR.

Според него България от години отлага необходимата реформа, при която данъчните оценки да се доближат до пазарните цени на имотите. 

По този начин местните власти биха разполагали с повече средства за инфраструктура, пътища и ВиК проекти, без да се налага увеличение на съществуващите данъчни ставки. 

Каримански посочи, че подобен модел се прилага в редица европейски държави, където оценките са значително по-близки до реалните пазарни стойности.

Той смята още, че ако управляващите държат да не променят сегашната данъчна система, могат да въведат нова категория за инвестиционни или търговски имоти, които да бъдат облагани по различен режим, вместо да променят действащите данъци.

"Ако искат да запазят обещанието си, че няма да променят съществуващата данъчна система, управляващите могат да въведат нова дефиниция - инвестиционен или търговски имот. Този инвестиционен имот може да бъде облаган с различна нова ставка, която до този момент не е съществувала", коментира гостът.

Защо има разминаване в данните за дефицита

По отношение на бюджетния дефицит Каримански обясни, че разликите между различните оценки се дължат на начина, по който са отчитани разходите на общините и на практиката определени дейности да бъдат извършвани в една бюджетна година, а фактурирани и отчетени в следващата.

По думите му подобни практики не са новост и се наблюдават от години. 

Това затруднява реалната оценка на финансовото състояние на държавата и създава различни интерпретации за действителния размер на дефицита.

Каримански отправи и критика към дългогодишната практика държавните предприятия да превеждат почти целия си дивидент в бюджета. 

Според него така се ограничават възможностите им за инвестиции, модернизация и повишаване на конкурентоспособността. 

Той подчерта, че устойчивото развитие изисква по-тясна връзка между науката, иновациите и бизнеса.

Процедурата по свръхдефицит е предупреждение, а не присъда

Според финансиста процедурата по свръхдефицит трябва да се разглежда като предупредителен механизъм, който показва необходимостта от ограничаване на разходите и подобряване на приходната част на бюджета.

"Процедурата по свръхдефицит е една аларма, която звучи, за да внимаваме от гледна точка на разходите и приходите и да направим всичко възможно да намалим дефицита - било чрез намаляване на разходите, било чрез увеличаване на приходите. Но е ясно, че разходите са прекомерно високи. Всички го знаем и всички го говорим поне от четири години", каза Каримански.

Той отбеляза, че въпреки съществуващите дългосрочни договори, винаги има възможности за предоговаряне при променени икономически условия, така че общественият интерес да бъде защитен по-добре.

Дългът и фискалният резерв

Каримански коментира и решението за поемане на нов държавен дълг, като подчерта, че обществото трябва да получи ясна информация за целите, за които ще бъдат използвани средствата.

Той отбеляза, че състоянието на фискалния резерв не може да се оценява към една конкретна дата, а трябва да се разглежда на средномесечна база.

Според него значителна част от средствата във фискалния резерв не са свободно достъпни за разходване, тъй като включват ресурси на Сребърния фонд и други средства със специален режим.

Особено внимание Каримански обърна на ситуацията около Българската банка за развитие.

По думите му съществува разминаване между очакванията на правителството за използване на част от капитала на банката и реалните законови процедури, които трябва да бъдат изпълнени преди тези средства да станат достъпни.

Според него именно това поражда риск от прекалено оптимистични оценки за наличния финансов ресурс на държавата.