Последни по медийна грамотност в ЕС: Защо българите вярват на фалшиви новини?

Няколко години поред страната ни е нареждана на последно място по медийна грамотност сред държавите членки на ЕС. А българите са сред най-податливите на дезинформация.

Според редица проучвания между 40 и 70% от българите вярват на конспирации, или някога са повярвали на фалшива новина.

Данните на "Евробарометър" за миналата година показват, че едва 44 на 100 от хората у нас са склонни да се съмняват на информация в социалните мрежи.

"Дезинформацията съдържа данни с лъжи, неверни данни, с цел някой друг да извлече изгода от това нещо. Много често хора разпространяват неща, които не са верни, но пък ако няма изгода зад това нещо - смятаме, че това е мисинформация, която не е намерена", каза старши анализаторът в SENSIKA Георги Ангелов в студиото на "Директно" за рубриката "Гласът на фактите".

Руската пропаганда

По думите му преди години започва кампания, която да ги убеди, че алтернативата на Запада е Русия.

"Голяма част от произхода идва от там, а самото разпространение е много стихийно и има най-различни причини. Една от тях е ниската медийна грамотност. Данните не се променят, защото на другия полюс са скандинавските държави, където много малко хора вярват на Facebook като източник на информация и много рядко могат да бъдат излъгани, защото медийната грамотност им е вкарана като обучение и в училище", допълни Ангелов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Еврозоната

"От началото на годината следим за дезинформацията за еврото. Това е тема, от която хората се вълнуват и има интерес към нея. Хората се притесняват от новото. Имаше дни, в които 30-40% от информацията, най-вече в медиите, беше дезинформация", подчерта гостът.

"Инвестор.бг" АД изпълнява инициатива, подкрепена от Институт "Отворено общество - София" и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience.

Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт "Отворено общество – София" (ИООС).

Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.