Може ли президентът да бъде съвременен будител?

Може ли президентът да бъде съвременен будител и кои са хората, които днес променят обществото? Темата коментираха Любов Костова, съосновател на фондация "Красива наука" и организатор на Софийския фестивал на науката, и Радослав Георгиев, представител на благотворителната фондация "Подай ръка", в специалното ни студио "Изборите: Нова глава".

"Искрено се надявам да, но се съмнявам в днешно време", подчерта Георгиев в ефира на Bulgaria ON AIR в отговор на въпрос дали държавният глава може да бъде будител.

Според Костова определяща е личността, а не заеманият пост. Тя посочи, че съвременните будители са хората, които виждат проблем и използват знанията и силите си, за да намерят решение.

"Ако институциите си вършеха работата, нас нямаше да ни има"

Георгиев постави акцент върху доверието и отговорността към обществото.

"Доверието се гради като мост. Разрушиш ли го, много трудно се връща. Това, което крепи хората, е вярата", заяви той.

По думите му съвременните будители стават все по-разпознаваеми благодарение и на социалните мрежи, които дават видимост на добрите дела.

Георгиев посочи, че фондация "Подай ръка" вече се е превърнала в своеобразна институция, към която се обръщат хора от цялата страна.

"Това отваря и друг въпрос - къде са институциите? Защото, ако тях ги имаше, нас нямаше да ни има", подчерта той.

Според него добрият пример може да промени човешки живот, а историите на хората, получили помощ, имат продължение.

"Доброто няма почивен ден", категоричен бе Георгиев.

България като кауза

"Дълбоко вярвам, че всеки има своето място в голямата машина", заяви Любов Костова.

За нея България трябва да бъде кауза, а обществото ни трябва да бъде по-научно грамотно и по-устойчиво на подвеждаща и невярна информация.

Костова посочи, че дългогодишната ѝ кауза е популяризирането на науката и представянето на учените пред широката публика. Според нея учените имат изключителни истории за разказване и когато получат възможност да ги представят достъпно, могат да привлекат дори най-големите скептици.

Тя даде за пример Великобритания, където учените са по-разпознаваеми, научните бюджети са защитени, а популяризирането на науката е подкрепено от държавна политика. По думите ѝ в България подобна последователна подкрепа липсва.

Костова обърна внимание и на слабите умения за проверка на информацията у нас. Според нея не е достатъчно гражданите да имат достъп до факти - необходимо е да умеят да ги разбират, проверяват и оценяват критично.