Външната политика рядко печели избори, но много често определя цената, която плащаме след тях. Днес тя минава през две горещи точки – войната в Украйна и ескалацията в Близкия изток и през един ключов въпрос: къде стои България.
Между декларациите за европейска принадлежност и реалните решения – за оръжия, за санкции, за сигурност – има разлика. И именно тя ще бъде тестът пред следващото 52-ро Народно събрание.
Избирателната активност и кризата на държавността
"В София активността е сравнително висока. Спрямо миналите избори има повече хора, които гласуват. Основната задача на следващото Народно събрание трябва да е връщането на държавността и отнемането ѝ от олигархията. Много повече трябва да говорим за върховенството на закона и как не работят институциите. Единственият начин да бъдем сериозен член на ЕС е да имаме институции, които могат да го понесат", заяви зам.-директорът на ЕСПВ Весела Чернева в специалното изборно студио на "Директно" - "Сцената на изборите".
"Всеки човек би трябвало да се възползва от правото да гласува, защото много хора са платили възможно най-тежката цена да получим това право. С лека ръка да го пренебрегнем е безотговорно. Може би ще достигнем 40% избирателна активност, което не е малко, имайки предвид, че избирателните ни списъци са неактивни", каза военният експерт от СОР "Атлантик" Ивайло Иванов.
Големият дебат в ЕС: икономика и визия
Според Чернева през последните години сме видели, че много от решенията, които са били в защита на обществения интерес, са върнати назад до точка 0 и много решения са взети еднолично без да е ясно какъв е българският интерес в това.
"Предстои дебатът за многогодишната финансова рамка. Това е огромен политически дебат в ЕС. Трябва да знаем какъв тип икономика искаме да развиваме, какво общество искаме да подкрепяме. Когато институциите спрат да участват, тогава ставаме заложници на един човек, двама души. Това не е избирателната демокрация, която трябва да е вследствие от изборите", коментира гостът.
Събитията и тенденциите на глобално ниво пряко влияят на това, което се случва, убеден е Иванов.
"В момента новият ред е, че няма ред. Дали трябва българските депутати да мислят за НАТО и ЕС през призмата на двете войни - задължително трябва, но се притеснявам, че няма да мислят. Имаме традицията да се фокусираме само около нас какво се случва, забравяйки, че има глобално ниво, в което тенденциите, които протичат, се развиват с огромна скорост и никой няма да ни кача", посочи той.
ИПБ с нови данни: "Струма" е абсолютен антирекорд за най-скъп километър магистрала
Застреляха бизнесмена Слави Бинев, трима са задържани
Убийците на Слави Бинев били чести негови гости, престъплението не било поръчково
Таекуондо, политика и конфликт с Жоро Илиев: Кой беше Слави Бинев?
Какво зависи от нас в борбата със затлъстяването?
Свят без полиомиелит? Забравена заплаха, която да не подценяваме
Риновируси през есента при децата – защо хремата невинаги е просто настинка?
Спина бифида, хидроцефалия и ролята на фолиевата киселина в превенцията им
Смъртоносен вирус се укрива в Бразилия над 140 години
Загадъчни НЛО се движат с хиперзвукова скорост над Атлантическия океан
Демис Хасабис скъсява прогнозите: Появата на общия AI е все по-близо
Учен: Очакват се още няколко земетресения с магнитут над 7 по Рихтер в света
Във Варна за членове на Висшия съдебен съвет имат право да гласуват 92-ма прокурори
Спартак Варна преследва точки при гостуването си на Дунав днес
Първи случаи на грип А у нас, лекарите с предупреждение за сериозни усложнения
Старши треньорът на Черно море: Не мога да оставя родния си клуб
Вучич залага на премиерския пост, но студентските протести поставят властта му под заплаха
В Калифорния решават за въвеждането на първия в света „данък върху милиардерите“
Евростат: Еврозоната премина от излишък към голям дефицит през август
Протестите в Албания навлизат в 12-ия си ден