Външната политика рядко печели избори, но много често определя цената, която плащаме след тях. Днес тя минава през две горещи точки – войната в Украйна и ескалацията в Близкия изток и през един ключов въпрос: къде стои България.
Между декларациите за европейска принадлежност и реалните решения – за оръжия, за санкции, за сигурност – има разлика. И именно тя ще бъде тестът пред следващото 52-ро Народно събрание.
Избирателната активност и кризата на държавността
"В София активността е сравнително висока. Спрямо миналите избори има повече хора, които гласуват. Основната задача на следващото Народно събрание трябва да е връщането на държавността и отнемането ѝ от олигархията. Много повече трябва да говорим за върховенството на закона и как не работят институциите. Единственият начин да бъдем сериозен член на ЕС е да имаме институции, които могат да го понесат", заяви зам.-директорът на ЕСПВ Весела Чернева в специалното изборно студио на "Директно" - "Сцената на изборите".
"Всеки човек би трябвало да се възползва от правото да гласува, защото много хора са платили възможно най-тежката цена да получим това право. С лека ръка да го пренебрегнем е безотговорно. Може би ще достигнем 40% избирателна активност, което не е малко, имайки предвид, че избирателните ни списъци са неактивни", каза военният експерт от СОР "Атлантик" Ивайло Иванов.
Големият дебат в ЕС: икономика и визия
Според Чернева през последните години сме видели, че много от решенията, които са били в защита на обществения интерес, са върнати назад до точка 0 и много решения са взети еднолично без да е ясно какъв е българският интерес в това.
"Предстои дебатът за многогодишната финансова рамка. Това е огромен политически дебат в ЕС. Трябва да знаем какъв тип икономика искаме да развиваме, какво общество искаме да подкрепяме. Когато институциите спрат да участват, тогава ставаме заложници на един човек, двама души. Това не е избирателната демокрация, която трябва да е вследствие от изборите", коментира гостът.
Събитията и тенденциите на глобално ниво пряко влияят на това, което се случва, убеден е Иванов.
"В момента новият ред е, че няма ред. Дали трябва българските депутати да мислят за НАТО и ЕС през призмата на двете войни - задължително трябва, но се притеснявам, че няма да мислят. Имаме традицията да се фокусираме само около нас какво се случва, забравяйки, че има глобално ниво, в което тенденциите, които протичат, се развиват с огромна скорост и никой няма да ни кача", посочи той.
Заблуди, които държат хората в нещастни връзки
Сандали, които ще са хит през лятото
7 предложения за юнски маникюр: Модерни и свежи визии за летния сезон
Кой е цветът на месец юни 2026?
Нарушената мозъчна пластичност при аутизъм може да е обратима
Кои лекарства за кръвно се понасят по-добре според нов анализ
Таргетна терапия удължава живота при платинум-резистентен рак на яйчниците
Как да се предпазим от хепатит A по време на почивка?
Артемида II: НАСА анализира данните от историческата мисия около Луната
Учени от Кеймбридж създадоха първата ваксина с помощта на изкуствен интелект
Откриха „изгубен свят“ на 1500 м височина със светещ паяк и пеперуда с „птичи пера“
Учени създадоха нов биологичен часовник: Измерва оставащото време на организма
От парламента към Мондиала: За кого ще стискат палци българските депутати?
Как пограничните села посрещат мигрантския поток?
Изкуствен интелект създаде първата по рода си ваксина срещу бъдещи пандемии
Азат, който пази варненския плаж от 1969 година
Доклад на ООН: Изкуственият интелект скоро може да използва повече вода, отколкото консумира човечеството
Пет ключови въпроса преди следващото решение на ЕЦБ за лихвените проценти
Кадър на деня за 6 юни
Загубата на биоразнообразие може да отприщи вълна от кредитни кризи
Чаят заплашва електропреносната мрежа на Великобритания на Световното по футбол