Външната политика рядко печели избори, но много често определя цената, която плащаме след тях. Днес тя минава през две горещи точки – войната в Украйна и ескалацията в Близкия изток и през един ключов въпрос: къде стои България.
Между декларациите за европейска принадлежност и реалните решения – за оръжия, за санкции, за сигурност – има разлика. И именно тя ще бъде тестът пред следващото 52-ро Народно събрание.
Избирателната активност и кризата на държавността
"В София активността е сравнително висока. Спрямо миналите избори има повече хора, които гласуват. Основната задача на следващото Народно събрание трябва да е връщането на държавността и отнемането ѝ от олигархията. Много повече трябва да говорим за върховенството на закона и как не работят институциите. Единственият начин да бъдем сериозен член на ЕС е да имаме институции, които могат да го понесат", заяви зам.-директорът на ЕСПВ Весела Чернева в специалното изборно студио на "Директно" - "Сцената на изборите".
"Всеки човек би трябвало да се възползва от правото да гласува, защото много хора са платили възможно най-тежката цена да получим това право. С лека ръка да го пренебрегнем е безотговорно. Може би ще достигнем 40% избирателна активност, което не е малко, имайки предвид, че избирателните ни списъци са неактивни", каза военният експерт от СОР "Атлантик" Ивайло Иванов.
Големият дебат в ЕС: икономика и визия
Според Чернева през последните години сме видели, че много от решенията, които са били в защита на обществения интерес, са върнати назад до точка 0 и много решения са взети еднолично без да е ясно какъв е българският интерес в това.
"Предстои дебатът за многогодишната финансова рамка. Това е огромен политически дебат в ЕС. Трябва да знаем какъв тип икономика искаме да развиваме, какво общество искаме да подкрепяме. Когато институциите спрат да участват, тогава ставаме заложници на един човек, двама души. Това не е избирателната демокрация, която трябва да е вследствие от изборите", коментира гостът.
Събитията и тенденциите на глобално ниво пряко влияят на това, което се случва, убеден е Иванов.
"В момента новият ред е, че няма ред. Дали трябва българските депутати да мислят за НАТО и ЕС през призмата на двете войни - задължително трябва, но се притеснявам, че няма да мислят. Имаме традицията да се фокусираме само около нас какво се случва, забравяйки, че има глобално ниво, в което тенденциите, които протичат, се развиват с огромна скорост и никой няма да ни кача", посочи той.
Катастрофа край Смолянско отне живота на момчета
Парламентът затяга контрола върху опасните газове
Джо Байдън проговори за рака: Лъчетерапията е дала очаквания резултат
Бъбречна папиларна некроза – скрита причина за кръв в урината и бъбречна колика
Как възрастта променя отговора към ваксините?
10 причини бебето да заспива трудно вечер
Профилактичният очен преглед при детето – кога, как и защо се провежда?
Необичайно: Пулсар изпрати 114 гигантски сигнала към Земята само за час
Учени преследваха падащи сателити с частен самолет: Изследват космическото замърсяване
Пророчество на Ванга вещае появата на свръхчовеци
Китай с международен проект за изследване на пространството между Земята и Луната
Честваме паметта на светите праведни богоотци Йоаким и Анна
Тръмп обявил пред Путин, че иска бърз край на войната в Украйна
Днес изтича срокът за регистрация за президентските избори
94% жени срещу 86% в ЕС: кой преподава на най-малките в България
47% у нас убедени: мъжът да има последната дума у дома, в Швеция - 2%
Бичи или мечи пазар? AI провокира преосмисляне на традиционните пазарни показатели
Сътресенията в Близкия изток оцветиха в червено щатските индекси
Кадър на деня за 8 септември
Хуманоидните роботи превземат изложението IFA 2026