Външната политика рядко печели избори, но много често определя цената, която плащаме след тях. Днес тя минава през две горещи точки – войната в Украйна и ескалацията в Близкия изток и през един ключов въпрос: къде стои България.
Между декларациите за европейска принадлежност и реалните решения – за оръжия, за санкции, за сигурност – има разлика. И именно тя ще бъде тестът пред следващото 52-ро Народно събрание.
Избирателната активност и кризата на държавността
"В София активността е сравнително висока. Спрямо миналите избори има повече хора, които гласуват. Основната задача на следващото Народно събрание трябва да е връщането на държавността и отнемането ѝ от олигархията. Много повече трябва да говорим за върховенството на закона и как не работят институциите. Единственият начин да бъдем сериозен член на ЕС е да имаме институции, които могат да го понесат", заяви зам.-директорът на ЕСПВ Весела Чернева в специалното изборно студио на "Директно" - "Сцената на изборите".
"Всеки човек би трябвало да се възползва от правото да гласува, защото много хора са платили възможно най-тежката цена да получим това право. С лека ръка да го пренебрегнем е безотговорно. Може би ще достигнем 40% избирателна активност, което не е малко, имайки предвид, че избирателните ни списъци са неактивни", каза военният експерт от СОР "Атлантик" Ивайло Иванов.
Големият дебат в ЕС: икономика и визия
Според Чернева през последните години сме видели, че много от решенията, които са били в защита на обществения интерес, са върнати назад до точка 0 и много решения са взети еднолично без да е ясно какъв е българският интерес в това.
"Предстои дебатът за многогодишната финансова рамка. Това е огромен политически дебат в ЕС. Трябва да знаем какъв тип икономика искаме да развиваме, какво общество искаме да подкрепяме. Когато институциите спрат да участват, тогава ставаме заложници на един човек, двама души. Това не е избирателната демокрация, която трябва да е вследствие от изборите", коментира гостът.
Събитията и тенденциите на глобално ниво пряко влияят на това, което се случва, убеден е Иванов.
"В момента новият ред е, че няма ред. Дали трябва българските депутати да мислят за НАТО и ЕС през призмата на двете войни - задължително трябва, но се притеснявам, че няма да мислят. Имаме традицията да се фокусираме само около нас какво се случва, забравяйки, че има глобално ниво, в което тенденциите, които протичат, се развиват с огромна скорост и никой няма да ни кача", посочи той.
Левски обърна Локомотив София в дербито на кръга, два отменени гола
В мандата на кабинета: АМ "Хемус" ще бъде изградена до Велико Търново
7 признака на емоционална изневяра
Седем навика, които правеха щастливи поколенията от 70-те и 80-те години
Ранното излагане на захар се свърза с повишен риск от депресия и тревожност по-късно в живота
Младите донорски яйцеклетки не компенсират напълно стареенето на матката
Ухапвания от насекоми през лятото при децата
Екипи на РЗИ ще активират мобилното приложение „еЗдраве“ в цялата страна
Астрономи започнаха търсене на извънземни технологии в милиметровия радиодиапазон
Учени: Човешката еволюция изостава драстично, а причина за това е AI
Ракета на SpaceX се е насочила към Луната: Очаква ли ни зрелищен сблъсък през август?
Венера се оказа „жива“ планета: учени откриха неочаквано движение
Занаятите, които не изчезват: между тиктакането на часовника и мириса на кожа
От 780 лв. до над 20 000 евро: Какво получават майките на Балканите?
CNN: Хакери от Русия са проникнали в ядрените разработки на САЩ и НАТО
Нов анализ на ССБ: Какво се случва с цените на зърното и горивата?
"Картонения Майдан" в Украйна принуди Зеленски да отмени уволнението на популярен министър
Ив. Шишков: Магистрала "Хемус" ще е готова до Велико Търново в рамките на мандата
Руската централна банка намали прогнозата си за икономическия растеж за 2026 г.
ИПИ: Всеки бюджет лесно може да е по-добър от гласувания за 2026 г.
Кадър на деня за 25 юли