България сутрин в събота и неделя

Начален часВсеки уикенд от 09:30 до 10:30 часа
още

87 български общини имат население до 6000 души

Специализацията на населените места и споделянето на обществени услуги може да променят регионалното развитие, увери експертът Десислава Боцева

11.10.2026 • 10:20 Редактор:
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger

Малките градове в България може да получат нов шанс за развитие, ако общините престанат да се конкурират за всяка обществена услуга и започнат да използват общите си възможности.

Тази подчерта гл. ас. д-р Десислава Боцева от катедра "Регионално развитие" на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в неделното издание на предаването "България сутрин".

Вместо всяко населено място да поддържа самостоятелно цялата необходима инфраструктура, съседните градове могат да изграждат функционални връзки, които да осигуряват по-добри условия за живот и да ги превърнат в привлекателно място за младите хора.

"Малките градове имат бъдеще", увери Боцева в ефира на Bulgaria ON AIR, но подчерта, че не съществува универсален модел за развитие.

Планинските и периферните градове, туристическите центрове и населените места в близост до големи икономически центрове имат различни предимства, които трябва да бъдат използвани.

87 общини в България имат до 6000 жители

По думите на Боцева междуобщинското сътрудничество вече е необходимост заради демографските промени. Тя посочи, че 87 български общини имат население до 6000 души, а около половината са с до 10 000 жители.

"Не само че може, а то вече е много наложително", коментира експертът възможността за по-тясно сътрудничество между местните власти.

Като пример тя даде Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец. Човек може да живее в Лясковец, да работи във Велико Търново, а децата му да посещават училище или детска градина в Горна Оряховица.

Така отделните градове могат да развиват собствената си специализация, като същевременно осигуряват на жителите си достъп до услугите в съседните населени места.

"Не всичко навсякъде, но достъп на всички до необходимите публични услуги", обобщи Боцева.

Според нея кметовете трябва да изграждат партньорства, вместо да се конкурират за откриването на едни и същи услуги. Тя подчерта, че подобен подход трябва да бъде съпроводен с добра транспортна свързаност, за да не се превръща липсата на определена услуга в пречка за местните жители.

Младите хора търсят начини за завръщане

Боцева обърна внимание, че много млади българи предпочитат да получат образование и професионален опит в големите градове, след което да се върнат в по-малките населени места.

"Въпросът е тези хора, които в действителност предпочитат определено място за живот, но поради това, че то не им предоставя необходимите възможности, избират големия град, са именно тези, на които ние трябва да отворим вратата на тези възможности."

Според експерта за това са необходими не само работни места, но и достъп до образование, здравеопазване, транспорт и подходящи условия за създаване на семейство.

Тя открои и силните местни общности като едно от основните предимства на малките градове.

"Ако трябва да посоча един-единствен отговор, това ще бъде общността", обясни Боцева.

По думите ѝ в малките населени места приносът на отделния човек е много по-видим. Един учител, лекар, треньор или предприемач може да има изключително голямо значение за развитието на цялата общност.

Финансирането ще реши съдбата на стратегията до 2040 г.

В разговора бе обсъдена и концепцията за регионално и пространствено развитие на България до 2040 г., в чието експертно обсъждане Боцева е участвала.

Тя посочи интегрираните териториални инвестиции като възможност отделните инфраструктурни, социални и икономически проекти да бъдат обединени в общ подход към развитието на регионите, вместо да се реализират изолирано.

Експертът обърна внимание и на необходимостта от финансова децентрализация, която да позволи на общините да разполагат с по-голям дял собствени средства.

Според Боцева бюджетът за 2027 г. ще бъде важен показател дали държавата действително ще подкрепи заложените в концепцията приоритети, тъй като бюджетът за 2026 г. е приет преди изготвянето на документа.

"Докато средствата не последват концепцията и това, което е заложено в нея, докато не обезпечим с пари целите и приоритетите и тази визия, която ние сме описали, тогава концепцията ще остане един много хубав документ, който през 2040 година просто ще архивираме", предупреди Боцева.


  • Последни
  • Четени
България сутрин в събота и неделя виж всички Виж всички
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички