Орлин Цветанов: Цигулката избра мен, преди аз да избера музиката

Цигуларят Орлин Цветанов гостува в рубриката "Вдъхновителите" на Мария Константинова и разказа как семейството му предопределя неговия път към музиката.

Семейството предопределя пътя му към музиката

"При мен това беше нещо неизбежно, тъй като и майка ми, и баща ми са музиканти. Баща ми беше композиторът Цветан Цветанов, а майка ми е пианистката Гергана Владова. Цигулката едва ли не ми беше сервирана, тикната в ръцете. Спомням си, че когато бях малко дете, имахме един малък телевизор в кабинета на баща ми, където той композираше. По единствения канал показваха симфоничен оркестър. Майка ми ме попита кой инструмент ми харесва най-много и тъй като ги даваха в близък план, аз си избрах цигулката", разказа Цветанов.

Той призна, че виолончелото също му е харесвало, но майка му е настояла да бъде цигулката, понеже е по-лека за носене.

"Освен това братът на моята баба - проф. Владимир Аврамов, се задейства и ми осигури цигулка. Като дете невинаги съм имал огромно желание. Спомням си една пролетна ваканция около Великден, когато бях пети или шести клас, майка ми ме изпрати с една жена - Надежда Манчева, която ми помагаше репетиционният период да минава както трябва. Отидох с нея за десет дни на лагер, където имаше само ядене и свирене. Нищо друго - по цял ден свирене. Върнах се понапълнял, но вече можех да свиря", допълни цигуларят в ефира на Bulgaria ON AIR.

От мандолината до желанието да свири на гадулка

"Аз и сега имам още какво да градя. Не бих казал, че съм завършен цигулар. Това са стъпала, които човек изкачва, и опит, който натрупва. Тъй като сестра ми свири на пиано, майка ми се занимаваше с нея, бих казал, дори денонощно. Аз имах задължително пиано в училището и в Музикалната академия. От любопитство съм свирил и на мандолина, ходил съм на уроци, понеже техниката на лявата ръка е сходна. А сега съм си купил гъдулка", коментира още гостът.

Орлин Цветанов добави, че винаги му е харесвало, когато някой свири на гъдулка.

"Цигулката е изключително сложен инструмент по отношение на звукоизвличането. Човек трябва да се научи да извлича звука с дясната ръка и да интонира с лявата, тоест пръстите да натискат струната на точното място. Когато научи тези две неща, после е лесно - остава само да научи репертоара наизуст. Всеки цигулар знае, че това се постига с упражнения и постоянство", категоричен е той.

Разбира се, цигулката изисква и специални грижи.

Специалната цигулка, изработена в Кремона

"Първо, купил съм ѝ копринен калъф, който ми направиха по поръчка тук, в една фирма. Важното е, че калъфът да е от хубава коприна. Самия инструмент ми го направиха по поръчка Ева и Христо Марино. Те са българи, които живеят в Кремона, Италия. Чаках една година да го изработят. Не съм специалист лютиер, но има значение дали цигулката ще бъде по-бляскава, тоест с повече високи тонове, или с повече ниски. Тази е с малко повече ниски. Обикновено цигулките се правят и с мисъл за струнния квартет - две цигулки, виола и виолончело. Първата цигулка трябва да бъде малко по-искряща, а втората - малко по-тъмна. Тази е от по-тъмните и на нея се свири много удобно", сподели още Орлин Цветанов.