Къде живеят най-дълголетните българи? Ново изследване търси "сините зони" у нас

Културният антрополог д-р Росен Гацин проучва феномена на дълголетието в България. Той планира създаването на специална карта на българските столетници.

Картата ще показва концентрацията на столетниците у нас – подобно на т.нар. "сини зони" по света: Окинава (Япония), Сардиния (Италия), Никоя (Коста Рика), Икария (Гърция) и Лома Линда (Калифорния), където хората живеят по-здравословно и по-дълго.

Зони на дълголетието

"След като разкрихме историята за най-дълголетния българин във Врачанско, трябва да проверим дали там имотите са поскъпнали и дали има хора, които се местят заради лековитата вода. Проектът "Сини зони в България", който тепърва развиваме, към момента показва, че най-голяма концентрация на столетници има в Родопите. Това не е изненадващо. Също така се откроява районът около Благоевград. Планинският релеф има значение", коментира д-р Гацин в неделното издание на "България сутрин".

Според него когато човек ежедневно се движи по наклонен терен, това допринася за по-добро физическо състояние. 

"Докато изследвах феномена на дълголетието, си зададох въпроса къде да търся столетниците. Така се роди идеята да картографирам районите с най-много столетници и дълголетници и да създам българска карта на дълголетието. Моята идея е проучването да обхване около два века назад. Това е възможно, защото след Освобождението съществуват архиви", допълни той за Bulgaria ON AIR.

Митът за България като страна на столетниците

"Още в началото на XX век в българската преса се появяват публикации, според които България е първа в Европа по дълголетие. Това не е вярно, но тогава се твърди, че у нас има над 3000 столетници. По-късно тази цифра дори нараства до 4000, без да има реални доказателства. В началото на XX век у нас наистина е имало много висока концентрация на дълголетници. Разполагаме със снимки на братя Шкорпил и други изследователи, които показват хора на изключително напреднала възраст в Родопите. Именно тогава започва и теорията, че киселото мляко е еликсирът на дълголетието". 

Архивите и липсата на доказателства

Най-големият риск са грешките в архивите, липсата на добре съхранени документи и унищожаването им, убеден е той.

"Най-трудното ще бъде проследяването на дълголетието във времето, миграцията и регистрите. Много често се спекулира с възрастта на столетниците и трябва да разполагаме с безспорни доказателства, когато твърдим, че даден регион има най-много дълголетници. Основната теория е, че не само биологичните фактори влияят върху дълголетието. Важни са социалният живот, връзките с хората, чувството за принадлежност към общността и активността до дълбока старост", изтъкна д-р Гацин.

"Изкуственият интелект не помага засега. Направих опити и установих, че допуска много сериозни грешки – обърква данни и периоди. В тази сфера все още не може да му се разчита", подчерта културният антрополог.