Мартеницата: Символика, легенди и модерни влияния в българската култура (ВИДЕО)

Tрадицията с мартеницата е една от най-живите и развиващи се в българската култура. Това заяви културният антрополог д-р Росен Гацин в неделното издание на "България сутрин".

"Традицията с мартеницата е една от най-позволяващите да бъде развивана и най-комерсиалната, защото виждаме, че всички централни улици са залети с мартеници. Винаги може нещо повече да се добави към мартеницата. Анимационните герои са най-приятните мартеници за децата. Децата си мислят, че мартеницата представлява пластмасови анимационни герои. Те не се впечатляват толкова от белите и червените конци. Мартеницата позволява да се експериментира", коментира д-р Гацин пред Bulgaria ON AIR.

Откъде произлиза мартеницата

По отношение на произхода на мартеницата той подчерта, че съществуват множество легенди, включително такива, свързани с хан Аспарух и неговото семейство.

Според него често когато не може да се открие точният исторически корен на един обичай, той символично се приписва на далечното минало.

"Червеният цвят е апотропеен, т.е. предпазващ цвят. Той е залегнал много в нашата традиция, не само в българската традиция. И е преплетен с бялото, което е символ на дълголетие и на чистота. Така се появява мартеницата по един естествен начин", посочи д-р Гацин.

Езически характер и народна устойчивост

Той обърна внимание, че мартеницата има езически характер, което обяснява защо част от православното духовенство не я приема като религиозен символ.

Въпреки това традицията е дълбоко вкоренена в народната култура и продължава да се спазва.

В миналото мартеници са носели основно жени и деца, докато днес те са за всички възрасти.

Имало е и различия къде точно се поставя - на ръката или на дрехата, както и на коя ръка, но тези детайли постепенно са изгубили строгостта си.

Пижо и Пенда през годините

По думите му Пижо и Пенда, които днес се приемат като символи на мартеницата, всъщност са литературни герои, които по-късно са се превърнали в част от празничната образност. Това показва, че традицията винаги е била отворена към нови влияния.

"Интересен е начинът, по който се изследва мартеницата, защото как можем да проучим как е изглеждала една мартеница преди 150 години? Нямаме запазена фотография. Обръщаме се тогава към най-възрастното население в селата или в селища с по-дълбока история и ги молим да си спомнят и да направят мартеницата такава, каквато те са виждали. И тогава могат да се получат много забележителни примери", обясни д-р Гацин.

4 / 16

Клиентите имат огромен избор от мартеници

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)