Статистиката от десетилетия показва, че жените живеят по-дълго от мъжете и по-успешно се справят със заболявания, инфекции и дори реагират по-добре на ваксини.
Разликите започват още от раждането
Според вирусолога от БАН проф. Радостина Александрова, това явление е глобално и исторически устойчиво, но причините зад него са комплексни - биологични, поведенчески и еволюционни.
"Нашият свят в данни казва, че през 2021 година жените са живеели средно 73,8 години, а мъжете - 68,4 години. В някои страни разликата е много по-слабо изразена, но в страни като Русия, Беларус, Украйна, Сирия тя е повече от 10 години", посочи проф. Александрова в съботното издание на "България сутрин".
Тя подчерта, че още в най-ранните етапи от живота момчетата са по-рискова група - с по-висока честота на преждевременно раждане и смъртност в първите дни и седмици.
В детството и младата възраст мъжете отново са по-уязвими за инциденти, насилие и самоубийства, а в по-късните години - за сърдечносъдови, ракови и автоимунни заболявания.
"Мъжете са тези, които не обичат да ходят на лекар. Психолозите казват, че това не се вписва в образа на мъжкаря", отбеляза проф. Александрова в ефира на Bulgaria ON AIR.
Урок от животинския свят
Видовете, при които единият пол се грижи за малките по-дълго, често развиват механизми за удължаване на живота именно в този пол.
При полигамните бозайници мъжките отделят огромна енергия в конкуренция и оцеляват по-кратко, докато при моногамните птици ролите са обърнати.
Природата, казва професорът, показва ясна връзка между грижата за поколението и по-дълголетието.
Начинът на живот също има значение
Жените по-често поддържат по-здравословен режим и по-висока отговорност към собственото си състояние - нещо, което вероятно е свързано и с ролята им на майки.
Това съчетание от биология и поведенчески модели допълнително накланя везните в тяхна полза.
"Жените са по-склонни да общуват в социални групи. Хората, които са по-социално активни, живеят по-дълго. При мъжете малко по-бавно се развива фронталният лоб - този участък, който отговаря за това да правим преценки, да взимаме решения, да се замислим за последствията", посочи проф. Александрова.
Самолетоносачите на САЩ: "Плаващ затвор", където леглата се превръщат в ковчези, а небето рядко се вижда
Изкуственият интелект променя биологичните оръжия: Светът не е готов за новата заплаха
38 случая и четири жертви на западнонилската треска в Северна Македония
Намериха обгорено тяло във френско лозе, смята се, че е на TikTok инфлуенсърка
Влияние на високите летни температури върху функцията на мъжката репродуктивна система
Безплатни изследвания за мъжки стерилитет в УМБАЛ Бургас
Здравните права на децата ще бъдат във фокуса на форум в Стара Загора
Изкълчване на долната челюст в напреднала възраст – защо се повтаря и как се намества ставата?
НАСА показа снимки на кратер, оставен от ракета Falcon 9 на Луната
Венера разкрива любопитна тайна, свързана с въртенето на планетите
Ще могат ли родените на Марс хора да посетят Земята?
Китай представи 4-метров хуманоиден робот с тегло над един тон
Как правителството ще стимулира туризма у нас?
Учени разработиха нов метод за откриване на извънземен живот
124 хил. млади българи бездействат: България е над средното ниво за ЕС
Поколението Z възприема изкуствения интелект като приятел, сочи проучване
НАТО: Алиансът е готов да защити съюзниците си при атака от Иран
За първи път в Европа: Uber пуска пътувания с автономни коли в Загреб
Хуманоидните роботи са на прага на нов бум
Бумът на центровете за данни в САЩ създава неочаквани победители
Екоексперт: „Кайрос“ е само един от проблемите – има над 170 нефтени петна в Черно море