Повишаването на социалните разходи застраши бюджета. Една от най-дискутираните теми беше размерът на МРЗ. Каква трябва да бъде политиката по доходите за следващото правителство? Султанка Петрова, бивш социален министър и Юлиян Войнов, икономист
"Минималната работна заплата винаги е била приоритет в политиката на България, но в годините много бавно растеше. Различните европейски страни имат различни механизми за определяне на минималната заплата. В България почти над 10 години между синдикати, работодатели и държавата имаше желание да се създаде прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата, това не се случи. За съжаление, в страната ни има над 500 хиляди души, които работят на минимална работна заплата, а всеки 7 от 10 в ЕС също работи на минимална заплата и споделя, че има, разбира се, финансови затруднения", каза бившият социален министър Султанка Петрова в специалното ни студио "Избори: Пето действие".
Тя припомни, че 48-ото НС е приело механизъм за определяне на минималната работна заплата, благодарение на директива на ЕК, с която се определят адекватни минимални работни заплати за ЕС. "Ние вече имаме приета формула за определяне на минималната работна заплата, която трябва да е 50% от средната работна заплата за последните 12 месеца. Колкото и да се увеличава минималната работна заплата, ние сме на последно място в ЕС по нисък доход", каза още тя.
По думите на Султанка Петрова нашата минимална работна заплата не е адекватна спрямо европейските. "Увеличението с 10% на минималната работна заплата няма как да компенсира галопиращата инфлация в страната. Последните данни, с които се запознах, показват, че за месец февруари инфлацията е 28% на годишна база, което е много притеснително", допълни още тя.
"Аз имам надежда и вярвам, че едно нормално и ритмично повишаване на работната заплата би дало по-голяма сигурност у българските граждани. Хората, които работят на минимална заплата, трябва да бъдат подпомагани, съгласно поне с процентите, с които върви инфлацията нагоре", категорична е Петрова.
Според икономиста Юлиян Войнов държавата трябва да работи към подпомагане на бизнеса и развитието на инвестиции.
"За съжаление, това изключително много изостава. Миналата година, например, сме на едно от най-ниските нива на инвестиции откакто има промени в държавата от 90-те насам. Това е едно от основните предизвикателства, което да получи политическо решение, защото в края на краищата всички доходи, които се получават в икономиката, са обвързани с брутния вътрешен продукт", коментира още той пред Bulgaria ON AIR.
"В момента се намираме в ситуация, в която желанието на политическите партии да привлекат гласоподаватели към своите програма, стратегии, така увеличиха непропорционално много минималната работна заплата, пенсиите. Най-вероятно тази година ще влезем в процедура на свръх дефицит", допълни Войнов.
Ирина Шейк ще ходи по мачовете на Девин Букър
Кои цветя ни носят късмет и щастие?
Тайван променя тактиката си с танковете Abrams
Защо продължителното пътуване влошава хроничната тазова болка при мъжете?
Нова надежда при макулна дегенерация: Иновативна система за продължително лечение
Остра чернодробна недостатъчност след топлинен удар
България е с най-висока честота на вроден сифилис в ЕС!
Леден остров с размерите на Манхатън се откъсна от гренландски ледник
Археолози: Древните гърци са носили бижута от метеорити
Илън Мъск с мрачна прогноза за спасяването на Starship
Какво ще видим по време на пълното слънчево затъмнение на 12 август 2026 г.
Електромобилите станаха по-евтини от хибридите
Куриоз: Изритана топка по време на мач причини верижна катастрофа (ВИДЕО)
Наблюдаваме частично пълно слънчево затъмнение от България
НСИ показва как се променя официалната статистика с изложба в Морската градина на Варна
Мъж без книжка, опита да избяга от полицаи във Варна
S&P 500 започна седмицата почти без промяна, Intel тласна чиповете надолу
Администрацията на Тръмп е отнела над 175 хил. визи от началото на мандата му
Кадър на деня за 10 август
Руският Върховен съд забрани на антивоенната партия "Яблоко" да участва на парламентарните избори