Референдум ще настоява за 2 500 франка месечно за всеки швейцарец

„Няма нищо общо с богатството или заплащането. Не е насочена и против бедността. Причината е – повече свобода за всеки в XXI век“, твърди Кристиан Мюлер, един от организаторите на подписка за референдум, който може да принуди швейцарското правителство да плаща месечно по 2 500 франка на всеки жител на страната, цитиран от CNBC.

Въпреки че притежава най-голямото състояние на възрастен индивид и относително справедливо разпределение на богатството, както сочи Световният доклад за благосъстоянието, изготвен от местната банка Credit Suisse, Швейцария остава свидетел на нарастващи вълни на недоволство заради неравенството в доходите и заплащането на мениджърите.

Вече са събрани 100 000 подписа под петиция, която призовава за основен месечен доход от 2 500 швейцарски франка, изплащани от държавата независимо от работния статут на отделната личност, а това означава, че трябва да бъде свикан референдум по въпроса.

„Това ще ви предостави свободата да решите какво да правите с живота си. Ако като дете разберете, че сте осигурени за цял живот, това ще ви даде възможността да решите къде да изберете да работите“, каза Мюлер. По думите му базовият доход ще позволи на Швейцария да се приспособи към „новата действителност“ на технологични нововъведения и работни места, прехвърлящи се в държави като Индия и Китай, чрез социлани мрежи за подпомагане.

Идеята за базовия доход не е нова и нейни частични варианти действат в американския щат Аляска, в Бразилия и Индия, макар че средствата, които се получават, не са достатъчни за цялостна издръжка. Европейският съюз също е в процес на събиране на подписи, така че да може да бъде предприето проучване за възможностите за базов доход в 28-те държави-членки.

По данни на министерството на икономиката на страната Швейцария има едно от най-ниските нива на безработица в света – около 3%.

Но анализатори посочват, че недоволството идва от притиснатата средна класа, чиито заплати напоследък почти не нарастват. „Интересният момент е, че в Швейцария най-ниските заплати нараснаха в сравнение с останалите, но доходите на средната класа не се повишиха. Така че част от политическата енергия идва от тази част на обществото“, заяви Пепе Егер, анализатор за Европа в IHS. „Далеч не икономическата криза подклажда този процес“, добави той.

Заплатите на мениджърите също станаха обект на враждебна реакция от швейцарската общественост, която се очаква да гласува на референдум за ограничаване на заплащането на висшия мениджърски персонал. През тази година оттеглящият се главен изпълнителен директор на фармацевтичната компания Novartis Даниел Вазела стана обект на протести заради „позлатяването му за сбогом“ от работодателя му, според което той ще получи 72 млн. франка, за да бъде предотвратено наемането му от конкурентна фирма. След критиките Вазела обяви, че ще се откаже от парите.

Т. нар. инициатива „1:12“, по която швейцарците ще се произнесат на 24 ноември, ще ограничи най-високата заплата във всяка швейцарска компания до максимум 12 пъти повече от най-ниската.

Швейцария не е „имунизирана срещу политически трусове“ от типа, наблюдаван в останалата част на Европа, и не харесва засилващата се тенденция на увеличаване на неравенството в доходите, заяви Гай Стендинг, съпрезидент на Basic Income Earth Network.

„Ставаме свидетели на постепенно узаконяване на действия в посока на всеобщ безусловен базов доход в световен мащаб, защото хроничната липса на осигуряване, несигурността и задлъжнялостта предизвикват нарастващ гняв“, каза Стендинг. „Гневът ще се усилва, освен ако не бъдат предприети действия в посока на базова икономическа сигурност“, убеден е той.

За референдума за базовия доход все още не е насрочена дата, а подробностите как ще бъде осигурено финансирането му са неясни.

И далеч не всеки е убеден, че тази политика ще бъде реализирана. Тя е нефункционална и просто символична, смята Айв Маркс, професор по социална политика в университета в Антверпен.

„По-голямата част от дебата за базовия доход е символична. Те обичат дискусиите, но пренебрегват необходимите усилия, които ще го накарат да проработи като например осигуряването на средствата“, аргументира се той.