Холандският урок, или какво трябва да направят законодателите във Вашингтон

Колкото по-настоятелно тик-така часовникът, към толкова по-голяма безпътица се насочва американската икономика. Липсата на консенсус между републиканците и демократите провокира спад в доверието и към двете страни, а страховете за икономиката подхраниха опасенията от активизация на популистките формации.

Въпреки множеството сигнали от официални лица и експерти, че кризата в САЩ няма настоящ аналог, Вашингтон би следвало да погледне по-детайлно към Стария континент, и в частност към Холандия.

Както и при администрацията на Обама в САЩ, правителството на либералдемократа Марк Рюте прекара последните няколко седмици в битка с непоколебимата в исканията си опозиция. Партиите в управляващата коалиция настояваха за съкращаване на холандския бюджет за 2014 г. с допълнителни 6 млрд. евро по препоръка на Европейската комисия, докато противниците им гневно упорстваха. Това допълнително изостри все по-засилващата се идеологическа поляризация в Ниската земя.

В края на миналата седмица обаче холандското правителство и две умерени опозиционни партии сключиха бюджетно споразумение, което осигури необходимото мнозинство в Сената. Бюджетният казус дойде на фона на тежка за страната година – дълга рецесия и подобряваща позициите си опозиция. Центристкият кабинет на Рюте и ляво-центристката Лейбъристка партия, които встъпиха в длъжност само преди година, се сблъскаха с лавинообразно намаляваща популярност, която се смъкна под 20 на сто. Същевременно крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс, която се противопоставя на строгите икономии и настоява Холандия да излезете от Европейския съюз, отчете прилив на доверие. Сходна бе и ситуацията при крайнолявата Социалистическа партия.

 Либералната коалиция има мнозинство в холандската долната камара, но не и в Сената. Обикновено това не би имало особено значение – Сената традиционно е по-слабата от двете институции, като има възможността да отхвърля законодателни промени, единствено ако те са противоконституционни. Но точно както при ситуацията в САЩ, холандските опозиционни партии под натиска на народния гняв дадоха тласък на гласуването в Сената. Това принуди Рюте и финансовият му министър и лидер на Еврогрупата Йерун Диселблум да влязат в преговори с центристките опозиционни партии.

С проточването обаче на дебатите един по един потенциалните партньори отпадаха. Християндемократите не се съгласиха с предложението за покачване на някои от непреките данъци. Зелената партия от своя страна настояваше за икономии под гореспоменатите 6 млрд. евро. И двете страни обаче отчетоха, че поемането на отговорност от този калибър би могло да има фатален ефект за политическите им амбиции.

В крайна сметка правителството сключи споразумение с левите либерали D66 и малката дясна партия SGP, оформяйки нагледно странна колаборация. Сделката се основаваше на, както ги нарекоха холандските медии, "старомодни пазарлъци“. D66 ще получи допълнителни разходи за образование, докато SGP ще задоволи с по-малко съкращения в детските помощи. Споразумението обаче позволи на правителството да изпълни целта си и да съкрати 6 млрд. евро.

Но ако трите опозиционни партии, които подкрепиха сделката, поемат негативизма на народния гняв, те от друга страна ще се възползват от блясъка на общественото одобрение за това, че постигнаха политически компромис в името на дадена цел, която задържа правителството на власт. Ако се съди по реакцията досега, холандските гласоподаватели все още са готови да възнаградят страните за поемането на отговорност. Урок, от който трябва да се поучи не кой да е, а самите САЩ.

Вижте във видео файла част от изказването на Йерун Диселблум.