Кога най-сетне ЕЦБ ще промени сегашната си политика?

Докато правителството на третата по големина икономика в еврозоната Италия е изправено пред срив, а администрацията на един от най-големите търговски партньори на еврозоната - САЩ, спря да работи, по всичко личи, че в сряда Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да вземе изненадващи решения за основния лихвен процент.

Евтини заеми, понижаване на лихвените проценти, по-ясно дефиниране на следващите действия на банката – това са възможностите пред президента на ЕЦБ Марио Драги, който се мъчи да изведе 17-те страни от еврозоната от финансовата криза.

Икономиката на еврозоната се възстановява по-бавно от последиците от финансовата криза в сравнение със САЩ и страните от Азия – едва през второто тримесечие тя успя да излезе от рецесията. По същото време обаче безработицата си остава на рекордно високо равнище от 12%.

Един от инструментите, с който ЕЦБ разполага, за да накара търговските банки да отпускат повече кредити на предприятията и домакинствата, е да продължи да им предлага ниски лихви, чрез който банките да имат достъп до по-евтин кредитен ресурс. Този подход се използва от Фонда за кредитиране (Funding for Lending program) на Английската централна банка.

Няма много доказателства, че предишните две програми на ЕЦБ за поддържане на ниски лихвени проценти в дългосрочен план, т.нар. дългосрочни операции по рефинансиране на банките (long-term refinancing operations, или LTRO's), са оказали влияние на реалната икономика на еврозоната. Статистиката показва, че банките са се възползвали от ниските лихви, за да заемат помежду си, а не за да кредитират малките предприятия, например.

Лихвените проценти по кредитите за малките и средни предприятия в страните със затруднения като Гърция, Италия и Испания често се движат между 4-5%, като са по-високи със 150-250 базисни пункта в сравнение с лихвите в страните от ядрото на еврозоната. До този извод достига главният икономист на UniCredit Ерик Нилсен. Според него процентите в страните, които искат да излязат от рецесията, са наистина високи.

Анализаторите са уверени, че промяна в основната лихва, която от май насам е 0,5%, няма да има. През септември инфлацията в еврозоната слезе на 3,5-годишно дъно до 1,1%, което е далеч от целта на ЕЦБ от 2%. Данните са в подкрепа на запазването на настоящата политика по отношение на лихвените проценти.

С широкия спектър от икономически данни, повечето от които предвещават икономически растеж, ЕЦБ може би няма да направи нищо изненадващо днес. Напълно възможно е обаче институцията да последва Федералния резерв на САЩ и Английската централна банка, като започне да дава повече яснота за своите бъдещи действия.