БСК иска повече информация за потърсеното и възстановено ДДС

БСК настоява всеки месец на сайтовете на НАП или на Министерството на финансите да се публикува информация за разплатените средства към бизнеса. Към момента предоставяната информация е на тримесечна база, подчерта в ефира на Bulgaria on air заместник-председателят на БСК Камен Колев. Той допълни, че от месец март до август задълженията на държавата към бизнеса са се увеличили с 40 милиона лева.

„Към август задълженията на държавата към бизнеса са около 300 милиона лева при 260 през март,“ посочи Колев и уточни, че това включва и дължимите суми по договори на общините.

По-подробна информация е необходима и за възстановяването на ДДС, подчерта Колев.

„Получихме данни, че през август са възстановени 507 милиона лева ДДС на бизнеса. Но основната информация липсва, а именно какъв е размерът на поисканото ДДС и какъв обем е в процес на проверка“, заяви заместник-председателят на БСК. Той допълни, че тази информация е необходима, за да стане ясно тези 507 милиона лева какъв размер от общата сума всъщност представляват.

Очакванията на БСК са икономическият ръст в края на годината да е около 0.3- 0.4%. В този смисъл няма как да бъдат заложени повече приходи и разходи за следващата година, допълни Колев. Той подчерта, че бизнес климатът продължава да се влошава.

„Спадът в строителството продължава през последните месеци. Все още не е достигнато предкризисното ниво от 2008. При промишлеността спадът е в рамките на 15%,“ допълни още Колев.

По отношение на доходите заместник-председателят на БСК заяви, че в частния сектор през последните две години се наблюдава увеличение на възнагражденията.

„Докато миналата година беше за сметка на освобождаване на нископлатените работници, тази година ръстът е от реалното увеличение на възнагражденията на заетите в бизнеса“, коментира Колев.

По думите му пропастта между производителност и доходи в сравнение със средноевропейските остава.

Бившият управител на НОИ Йордан Христосков коментира, че изоставането на производителността на труда ясно личи, когато става въпрос за минималната работна заплата.

„Производителността у нас е 1.6 на сто е от средноевропейската. Средните минимални възнаграждения са около 15-20 на сто от тези в Европа. Това, което  тук определяме като минимална заплата в размер от 150-160 евро,  в средни величини за Европа е едноседмично възнаграждение, а цените са почти едни и същи“, коментира Христосков. В този смисъл по думите му има „нещо сбъркано“ в преговорите дали минималното възнаграждение да се увеличи с 10 или 20 лева и дали да е от 1 октомври или 1 януари.