Защо се нуждаем от крайни срокове?

На всеки се е случвало да има определен срок за изпълнението на дадена задача. Както вероятно и на всеки се е случвало, независимо дали поетият ангажимент е в офиса, вкъщи или някъде другаде,  да се озове лице в лице с крайния срок без дори да се е захванал с работата. Филис Корки търси отговор на въпроса какво може да ни мотивира да спазваме ненавистните графици в статия за The New York Times.

Като част от проучването по темата, тя се свързва с професора по психология и бихевиористична икономика Дан Арили, който е специализирал в изучаването на поведението на хората, които са принудени да изпълнят дадена задача за определен период от време.

Той твърди, че най-мотивиращи са сроковете, които си поставяме публично, тъй като по този начин залагаме репутацията си. Служители, които не успеят да предадат проектите си навреме, например, рискуват да срещнат неодобрението и гнева, както на ръководителите, така и на колегите си.

Един от големите проблеми е, че на подсъзнателно ниво, хората често са склонни да правят разлика между „краен срок“ и „реален краен срок“. По този начин те се концентрират върху спазването на втория ( разбира се, по-късен) и използват всички извинения, които им хрумнат, за да отложат работата си.

Въпреки че вероятно няма човек, който да се радва, когато наближи крайната дата за изпълнение на ангажимента, който е поел, се оказва че графиците всъщност действат като стимул. Доказано е, че справянето с проекти с неясен срок, както и с тези, които могат да бъдат свършени с цената на една нощ безсъние преди датата за предаването им, е далеч по-неефективно отколкото когато има ясни времеви рамки. Същото важи и за личните цели, които си поставяме и интересуват единствено нас.

Факт е, че има хора, които могат сами да си налагат изпълнението на дадена задача в срок и да го спазят. Но повечето от нас, както отбелязва Корки, съвсем не са способни на подобен подвиг и имат нужда от далеч по-сериозни стимули. Най-често те са свързани със санкции, които биха последвали при отлагане на поетия ангажимент.

„Тайната на стимулиращия ефект на крайните срокове е чувството на удовлетворение и постижение, което изпитваме ако успеем да ги спазим“ обяснява професор Арили.

Един от начините да се мотивираме, според него, е да обявим докога трябва да свършим нещо пред приятелите си в социални мрежи като Twitter и Facebook.  Тук въздействието отново е на подсъзнателно ниво – надали някой от познатите ни ще отброява педантично дните, които ни остават, за да приключим. Но пресрочването би ни накарало да се чувстваме все едно не сме спазили обещание. Което пък говори зле за характера ни.

Това разбира се не работи при всеки. Хората, които няма да страдат дълго от гузна съвест, че са „заблудили“ някого в Twitter, се нуждаят от по-сериозни стимули, включително финансови последствие. „Дайте на някой от по-близките си приятели 100 долара и му кажете да ги задържи, в случай че просрочите задачата, която сте си поставили. Или пък направете така, че забавянето да е свързано с нещо унизително за вас – например хванете се на бас, чийто залог е неудобна постъпка“ съветва Арили.

Съветът на професора е логичен, но авторката на The New York Times уместно отбелязва, че не е съвсем надежден. Малко от нас имат приятели, които ще задържат парите ни или ще настояват да изпълним обещанието си да тичаме голи по улицата, например. Далеч по-вероятно е съчувствено да ни потупат по рамото и да кажат „какво толкова“. Което, разбира се, ги прави чудесни приятели, но не и добри стимулатори, посочва тя.

Едно от най-практичните възможните решения на проблема с точността, според Корки, е разделянето на работата на малки части и определяне на срок за завършване на всяка една от тях. Също и намирането на сравнително безчувствен човек, който да следи как се справяте и да ви натяква ако се размотавате. В карйна сметка, често целта е просто да довършите нещо навреме, а не да го направите префектно, напомня Корки.