Политика на абсурда

„Като комик беше много добър, а като политик – направо невероятен”.

КОМПЛИМЕНТЪТ Е ОТ ВЕЛИК режисьор. За него всеки актьор би мечтал, а всеки политик би дал половин състояние. Паоло Тавиани, един от братята Тавиани, ми разказва за Бепе Грило, комика, който направи страхотен пробив в италианската политика и на практика блокира бързото формиране на правителство в Италия.

„Грило беше комик, но сега вече е политик и вече не е комик”.

Но се прочу като комик и чрез екрана събра славата, която го изстреля на върха, за да може да направи своя политически експеримент. Неговото „Движение Пет звезди” е напълно хоризонтална организация, без вертикална йерархия и подченение; в него Грило е само „говорител”. Кандидат-депутатите, т.н. „грилини” (щурци), бяха събрани чрез конкурс в интернет и не участваха в предизборните телевизионни предавания. Сега в парламента те взимат само 2500 евро на месец, вместо обичайните около 8000. Повечето са обикновени хора с обикновени професии. Привлекли са ги пародията и отрицанието: оръжията на Бепе Грило срещу днешната италианска политика.

ПИТАМ ЗА НЕЯ ТАВИАНИ, съавтор на филма „Хаос”. „Представяте ли си филм „Хаос”, в който режисьор сте не Вие, а съвременните италиански политици. Що за филм ще бъде това?” Режисьорът-легенда не се колебае нито за секунда. Отронва само една дума: „Боклук”.

Когато голямата политика прилича на боклук, се появяват странните. Вие сте ги виждали: от 1989 насам те заливат политическата сцена на няколко вълни.

Първата вълна са западните популисти, които някои наричат „ксенофоби” и „крайна десница”. В началото бяха австриецът Йорг Хайдер, който изпускаше скандални реплики за Вафен СС, и италианската Северна лига, която искаше да отцепи по-богатия Север на Италия и да създаде Република Падания.

И днес тези лидери ги има; храни ги кризата и притокът на емигранти. Концентрирали са се върху исляма, политическата коректност и крушението на мулти-култи модела. Често се наричат „свободни” и „либерални”, защото твърдят, че консервативният ислям е заплаха за западните свободи. Затова не е странно, че сред тях се появяват гейове или рожби на смесени бракове. В Холандия от първите беше покойният Пим Фортайн, от вторите – Хеерт Вилдерс. Леко гримирани, националистите също са във възход. Във Франция Мари Льо Пен надминава баща си, а в Гърция „Златна зора” се доближава до фашистката класика.

ОСВЕН ЗАПАДНИТЕ ПОПУЛИСТИ, има и източни. Не знам дали помните ексцентричния полски милионер Стан Тимински и българския шоумен Жорж Ганчев, които оцветиха 90-те с безподобното си присъствие. Някои от тях още са на сцената: Владимир Жириновски все така е фактор в Русия, а сърбинът Войслав Шешел обитава ареста на Хагския трибунал, откъдето час по час изстрелва по някоя сочна балканска псувня в лицето на съдиите.

И докато източните популисти са рожба на бедността и комплексите на посткомунизма, западните избуяха заради сгромолясването на традиционната политика след 1989 и особено след 2008. Падането на комунизма компрометира левицата, а кризата – пазарната десница. Старите идеологически барикади вече ги няма и хората си търсят нови. Старият политически език е дървен, политическата коректност дразни, традиционните елити не могат да решат проблемите с европейския ислям и емиграцията. Популистите поне говорят - шумно, ярко и предизвикателно.

БЕПЕ ГРИЛО ОБАЧЕ НЕ Е ЯХНАЛ нито една от тези две вълни. Той е съвсем нов феномен. Сходни с него са пиратските партии в Скандинавия и Германия – и исландецът Йон Гнар от „Най-добрата партия”, който спечели кметството на Рейкявик с обещанието да не удържи на нито едно от обещанията си. И Гнар като Грило е актьор-комедиант; и неговите хора са аматьори. Можем да наречем тези движения „пънкарски” – или „постмодерни”, в смисъл че отричат смисъла. Гнар, Грило и пиратите смятат, че традиционната политика се е провалила тотално. В замяна те предлагат абсурд, гарниран с шоу.

„Да, Грило е невероятен”, продължава великият Тавиани, „но още не съм разбрал какво иска той от италианците. Някои негови послания подкрепям изцяло, но други ненавиждам, например излизането от Европейския съюз и еврото. За мен ЕС е огромно достижение”.

НЕКА СЕГА ДОПУСНЕМ НЕЩО ПАРАДОКСАЛНО. Грило и подобните нему отхвърлят всичко, защото не искат нищо. Те са рожба на стихийно-хейтърската култура на Facebook, в която лесно можеш да срутиш всекиго, без да предложиш алтернатива. Ценят се странните хрумвания и красиво формулираните безсмислици. Един от лозунгите на софийските протестиращи гласеше „Дъмбълдор не би допуснал това.”

Не знам за Дъмбълдор, но Европа не бива да допуска постиженията на златните й следвоенни години да се сринат при първата сериозна икономическа криза, чиито спътници са безотговорността и скуката. Да, старата политика е мъртва, но новата трябва да се гради върху основите, а не върху руините й.

Ленин казваше: „Този, който не промени всичко, не променя нищо”. Аз пък вярвам в обратното: Този, който променя всичко, не променя нищо. Завършвам с това изречение, защото става за постинг във Facebook. Ако го препратите на десет свои приятели, сто хиляди души ще получат просветление, двеста ще стигнат до оргазъм, а поне двадесет ще влязат в политиката завинаги.

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 33 / 2013